Любовта не е невъзможна

Пуф...

*ГТНЗ:
Имаше нещо различно в това момиче, нещо, което не съм виждал в никое друго, а усмивката й, дори да беше фалшива беше прекрасна, представям си истинската. Бях потънал в мислите си и дори не слушах виковете на Ивиан. Докато тя не ме хвана за ръката:
-Кое беше момичето след което тръгна и защо го направи, хубаво спасил си я, ама защо тръгна след нея?-каза изнервено. Чудех се какво да й кажа и реших да бъде истината.
-Виж Ив, момичето беше приятелката ти. Тя беше видимо ядосана и ако не я бях спрял, щеше да срита Хари. Той й каза пред всички, че е кучка, само защото не му позволи да я докосне по-обстойно. Тръгнах след нея, защото ръката й беше доста зачервена и беше разстроена, нищо повече. Ок?-опитах да се усмихна, въпреки че бях ядосан, какъв беше този разпит..
-Ясно..-промълви Ивиан, видимо издразнена.
Най-накрая стигнахме до момчетата. Те едвам дочакаха Ивиан да си тръгне и започнаха:
-Е, Зейн, кое е това момиче, как се казва?-каза Найл и ме гледаше странно.
-Казва се Тина.-измърморих. Прибрах се от разпита на Ив и сега и те започнаха. Оф..
-Какво си говорихте?-каза Хари.
-Ами нищо интересно. Попитах я как се казва, как и е ръката и дойде Ив.-заявих. Не бяха заинтригувани от отговора, познавам ги, надяваха се на нещо по-интересно.
-Утре сме на училище. Вече ще учим тук.-каза възмутено Лиам.
-Е добре тогава, хайде да лягаме.-подканих ги, опитвайки се да се измъкна от неловкият разговор.
-Хайде.-съгласиха се.
ГТНТ:
Зейн беше симпатично момче, имаше хубава усмивка и изглеждаше дружелюбен. Благодарна съм му, че ме измъкна от хватката на Хари. Дано с Ив не са се скарали заради мен, тя е доста избухлива.
След малко ми звънна телефона. Беше късно, чудех се кой е и видях, че е Ив.
-Ало Ив, здравей!-вдигнах телефона.
-Хей Тина, как си? Зейн ми разказа за ръката ти. По-добре ли е?-каза заинтересовано тя.
-Благодаря, добре съм и да, сложих и мехлем и марля и е по-добре. Ти как си?-промълвих.
-Ами добре съм. Със Зейн малко се посдърпахме, но не знаех, че си ти, а той всякаш не ме и слушаше. Малко съм объркана, обикновено внимава в разговорите ни, но този път тялом бе до мен, а духом някъде другаде.-измрънка Ив, но не звучеше да и пукаше особено.
-Ив надявам се да не съм ви създала проблеми. Съжалявам много, той просто ми помогна, наистина.-разтревожих се.
-Хей Тина, няма проблем и без това нещата между нас не вървят особено, в момента сме в труден период.-замълча.
-Ако искаш да споделиш на някого кажи ми, ако не ти помогна, мога поне да те изслушам.-усмихнах се, но тя нямаше как да види.
-Ами... Зейн ме видя да целувам Итън и... Беше ми много ядосан, уж се сдобрихме, но от тогава се държи различно, всякаш му е все едно.-каза Ив.
-Ами по това, което виждам ми прилича на момче, което да държи на половинката си.. Ти защо го направи?-промълвих.(аз имам различно виждане за нещата, дори да сме приятелки аз ще потърся вината и у нея, винаги съм заставала на страната на истината).
-Виж Тина, това между нас със Зейн беше много странно. Нямаше чувства, после се зародиха, но не много силни, а ти знаеш, че аз от малка си падам по Итън и просто не можах да устоя.-прозвуча засрамена.
-Тоест не обичаш Зейн, а имаш чувства към Итън?-повиших тон.
-Толкова гадно ли звучи?... Май е истина.-каза тя.
-И? Какво ще правиш?-попитах.
-Ами не знам и тук се намесваш ти, винаги си ми давала хубави съвети , моля те.-очакваше да и помогна.
-Говори със Зейн. Обясни му всичко. Кажи му за Итън и за детската любов. По-добре нож с истината, отколкото шамари с лъжи.-казах, но ми беше жал за Зейн, не го заслужаваше.
-Така ще направя! Благодаря ти много мила! Целувки!-извика радостно.
-Лека вечер!-затворих телефона.
Беше ми гадно за Зейн, той ще е съсипан. Какви ги дрънкам? Та аз само името му знам, а пък и помогнах на най-добрата си приятелка. Но все пак смятам, че не го заслужава. Време е за сън, уморих се след разпита от страна на Стеф и Рая (нарочно го пропуснах), а утре трябва да ставам рано.
Каква ще е реакцията на Зейн?1Ивиан ще събере ли смелост да говори с него или пък ще реши да остане с него?