Любовта не е невъзможна

"Не можеш да бъдеш със Зейн"

Алармата звънна, беше 6:30ч. Събудих момичетата и започнахме да се оправяме.(на снимката е роклята ми) Накъдрих се с маша и си сложих малко спирала и гланц. Тръгнахме към училище.
Госпожата ме повика и ми заяви, че ще пея сама, защото едното момиче си е счупило крака, а другите се срамували. Попитах я коя песен ще трябва да изпея. Тя помисли и каза, че ще е "Burn".

Излязох на сцената и всички ме гледаха. Запях и излях насъбралите се у мен чувства, олекна ми, вложих цялата си емоция. Песента свърши и всички ръкопляскаха, поклоних се и слязох от сцената. Госпожата ме прегърна силно и каза, че съм се справила прекрасно. Запътих се към Стеф и Рая.
-Тинаааааааа, беше уникално!!!-изписка Рая и ме прегърна силно.
-Браво Тина!-присъедини се към прегръдката Стеф.
-Тина, ах ти, скрита лимонка такава, защо не си казала на най-доброто си приятелче, че пееш така, може някой път да направим дует.-засмя се Найл.
-Непременно приятелче!-прегърнах Найл. Дори не исках да погледна Зейн, който ме гледаше на кръв, явно защото не пусках Найл. Но защо да ме гледа така? Нали си има приятелка, него интересува ли го как се чувствам аз като се целува с Ив? Ядосах се.
-Тина, омагьосваш хората, изпя я по-хубаво от самата Ели. Поздравявам те, не знаех, че имаш толкова хубав глас, нито пък, че някога ще те видя с рокля. Изглеждаш прекрасно!-отнякъде си появи Бил и ме гледаше самодоволно.
-Благодаря, всъщност и аз не очаквах, че ще облека рокля.-изтърсих.
-Обличай по-често, прекрасна си!-намигна ми и се втурна в тълпата.
-Ооо Тина, обожател а?-сръчка ме Найл и ме погледна презрително, докато Зейн видимо беше ядосан.
-Хаха обожател, да е мислил на времето..-засмях се.
-Ааа да ти ми разказа.-всъщност не бях, но усещах как гледа към Зейн и го прави нарочно.-Ааа как го прецакахме в киното.-засмя се русокоското.
-Хаха, ще го помним до живот. Добра партия сме Блонди!-усмихнах му се.
-Е хайде да хапнем някъде.-извика Хари.
-Хайде!-съгласиха се всички.
Колите на Зейн, Хари и Найл бяха на разположение. Разпределяхме се кой, къде ще пътува и всъщност къде ще ядем. Решихме да е в Subway.
-Е, кой ще пътува с мен и Стеф?-каза Хари.
-Аз и Тори.-каза Луи, а Тори явно беше непознатото момиче от киното.
-Ами при нас?-попита Ивиан.
-Аз и Тина ще пътуваме сами.-обади се Найл.
-Ок, значи аз и Рая сме при Зейн и Ивиан.-възкликна Лиам.
-Тръгваме, първа кола ще е тази на Хари, след тях сте вие с Тина и най-отзад сме ние.-каза Ив, говорейки на Найл.
-Хайде Блонди, тръгваме.-издърпах Найл.
Потеглихме. В огледалото виждах как Зейн гледа ядосано към колата отпред.(където бяхме аз и Найл)
-Е, защо го направи?-наруших тишината.
-Ами, защото ти казах, че имам намерение да сме близки приятели. Видях как на сцената остави всичките си чувства. Тина ти си влюбена в Зейн, колкото и да го криеш, мен не може да ме излъжеш.-възкликна Найл.
-Не съм.. Не мисля, че съм.-възразих.
-Боли ли те, когато го виждаш колко е мил с Ив?-попита.
-Разкъсва ме...-разплаках се.
-Виждаш ли? Тина недей, не можем да променим нещата.. Ив го е заела. Приеми го. Не можеш да бъдеш със Зейн. Но аз ще съм до теб и ще ти помогна да го забравиш.-опита се да ме успокои Найл.
Заплаках с глас, болеше ме да чувам проклетата истина. Стига вече. Никога ли няма да бъда щастлива. Защо винаги приятелките ми откриват идеалните, а аз никога. Винаги се влюбвам в този, когото не трябва. Ив дори не го обича. В пети клас, дори каза на момчето, което харесвах, че го харесва и тръгна с него, без дори да й мигне окото как аз се чувствам. А сега аз мисля как тя се чувства.. Но не, случаят сега е различен, Зейн я обича...
Дори не осъзнах, че сме пристигнали. Найл ме побутна по ръката, защото плачех, потънала в мисли и дори не го бях чула какво ми говори.
-Тина, моля те успокой се.. Не мога да те гледам така... Недей... Недей да плачеш.-сложи ръката си на лицето ми и изтри сълзите.
Всички бяха слезли, освен Зейн, който тепърва излизаше от колата, той ни погледна и очите му потъмняха. Явно Найл го забеляза и слезе от колата, след това заобиколи и ми отвори вратата. Слязох и не исках да погледна към Зейн, беше ме страх, че ще види сълзите в очите ми, не исках да го виждам, беше ме срам.
-Тина влез вътре при другите. Ние с Найл ще дойдем след малко.-каза Зейн. Просто се запътих към вратата без да кажа нищо.
-Тина как си? Не ми изглеждаш много добре.-измрънка Стеф.
-Не, добре съм. Момчетата казаха, че ще се забавят малко.-замазах ситуацията.
-Аха...-промълви Стеф.
През това време отвън:
*ГТНН:
-За Бога, Найл какви ги вършиш?!-крещеше ми Зейн.
-Какви ги върша?-промълвих.
-Какво правеше с Тина в колата?-продължаваше да вика.
-Каквото и да съм правил с Тина не мисля, че ти влиза в работата.-възразих.
-Найл чуваш ли се, какво се опитваш да направиш, имах те за приятел!-отново викаше Зейн.
-Ама чакай малко, ти си имаш приятелка. Какво си мислиш, че правиш? Зейн осъзнаваш ли какви ги вършиш?-развиках се и аз.
-Не намесвай Ив.-каза спокойно.
-Не можеш да имаш и двете.-извиках.
-Искам само едната и това е Тина, нещо в това момиче ми бърка в здравето и постоянно мисля за нея.-промърмори Зейн.
-Зейн, ти си идиот! Осъзнаваш ли какво правиш? Ако продължаваш така няма да я получиш!-извиках.
-Какво правя?-извика той.
-Зейн ти сляп ли си? Винаги ти си бил този, който е познавал кой в кого е влюбен. Не осъзнаваш ли, че Тина те обича, а ти само я нараняваш! Зейн, знам че сме приятели, но няма да ти позволя да си играеш с нея!-изкрещях.
-Обича ме... И с кое я наранявам, ти я разплака в колата, не аз!-продължи да вика.
-Зейн тя плачеше, заради теб, защото те обича и не може да те има, боли я да те гледа с Ив как може да си толкова тъп? Това момиче си дава душата за теб и само ще ти кажа, че започваш да я губиш. Тя има намерението да спре да говори с теб, точно защото я боли, дори като те види!-извиках и влязох вътре. Реших да го оставя сам.
*ГТНТ:
Найл дойде и седна до мен, погледнах го стреснато, защото не виждах Зейн, а той ми даде знак да се успокоя. След около 5 минути Зейн влезе и видимо беше объркан. Непрекъснато ме гледаше.. Изведнъж Ив се обади:
-Тина може ли да дойдеш с мен за малко отвън?-попита.
-Да, разбира се.-отговорих и станах от масата.
Зейн пребледня, кой знае какво си мислеше.
-Тина моля те измисли нещо. Трябва да се видя с Итън. Моля те..-молеше ми се.
Защо да й помагам, та тя залъгва момчето, което харесвам и точно заради нея не можем да сме заедно, но нали ми е приятелка. .
-Хубаво. Ще кажеш, че ти се е обадил продуцентът, за да се срещнеш с партньора ти от новият филм в който ще участваш.-казах.
-Ти си гений! Обичам те!-прегърна ме и влязохме при останалите. Поговорихме си още малко и решихме да тръгваме.
-Съжалявам, но трябва да тръгна сама, имам среща със сценичния ми партньор в новия филм. Приятно изкарване.-каза Ив и ми намигна. След минута със Зейн се държаха за ръце и се целуваха. Не издържах и хванах Найл за ръкава на якето, защото имах чувството, че ще се сгромолясам на земята. Найл видимо се ядоса на Зейн и ме хвана под ръка.
След минута Ив тръгна. Найл продължаваше да гледа към Зейн лошо.
-Зейн, може ли аз и Рая да останем насаме.. Пък ти ще се качиш при Найл?-попита Лиам.
-Да, да , разбира се.-измрънка Зейн.
-Добре, хайде да тръгваме.-каза ядосано Найл.
-Тина ти седни отпред.-настоя Зейн. Без да кажа и дума седнах, сложих си колана и забих главата си в стъклото, гледайки пътя през цялото време. Забелязвах как момчетата си хвърляха лоши погледи, но слабо ме вълнуваха. Отново бях развалина..
Най-накрая пристигнахме пред вкъщи. Слязох и тръгнах към входната врата. Чух гласът на Найл, който казваше, че ще ми се обади по някое време.
Както вървях по алеята към вратата, дочух друг глас. Беше гласът на Зейн. Хвана ръката ми и ме обърна към себе си:
-Тина,може ли да поговорим за малко?-попита Зейн.
-Няма за какво да говоря с теб.-без да повдигна погледа си от земята го казах сурово, измъкнах се от ръката му и най-накрая влязох вкъщи. Веднага щом затворих вратата се свлякох на земята и се разплаках.. Отново..
*ГТНЗ:
-Найл, тя ме мрази.-казах.
-Как очакваш да говори с теб? Ти я нараняваш без дори да си говорите..-отговори сурово Найл.
-Не знам какво да направя.-измърморих.
-Да си мислил.-усещах как Найл ми е ядосан.
През целият път не си говорихме, най-накрая се прибрахме. Взех си душ и си легнах, мислейки си за думите на Найл и Тина.

Мнения?