Любовта не е невъзможна

Ще бъдеш ли моето момиче?

Видях Бил и Кристи, караха се. Не след дълго забелязах и Зейн. Просто не е истина. Бил крещеше в лицето и на двамата.
Седях отстрани и се опитвах да чуя за какво се караха, но малката пусна ръката ми и се затича към Зейн... Мамка му!!!
-Здравей Тина!-Зейн се доближи до мен, държейки Карина за ръка.
-Хей.. -не исках да се срещаме, не и след болницата.
Тръгнахме към някаква катерушка, след малко дойдоха и Хари и Лиам. Поздравихме се и си говорихме за общи неща.
-Искате ли сладолед?-обади се Лиам.
-Да.-заявиха Рая, Хари, Стеф и малката.
-Добре, какви да бъдат?-допълни.
-За мен и Карина шоколадов.-казах.
-И за мен.-обади се Зейн.
-Ние ще дойдем да си изберем.-Рая и Стеф тръгнаха с тях.
Отдалечиха се, а Карина се беше заиграла с някакви деца. Останахме само аз и Зейн. Той се приближи до мен и ме прегърна..
-Много си мислех за теб..-прошепна.
-И за какво?-попитах.
-За прекрасната ти усмивка, за невероятните ти зелено-кафяви очи, за добротата ти, за твоята невинност,за това аз какъв негодник съм, за това, че не те заслужавам.. Мислех за нас.. Тина влюбен съм в теб... Мамка му, момиче ти разбушува всички чувства в мен, ти си тази, която може единствена да овладява всички демони в мен. Ти си тази, пред която и най-страшният звяр би се укротил.. Ти си невероятна сама по себе си.. Ти си една единствена и неповторима. Ти си незаменима.. Момиче, искам те повече от всичко, владееш целият ми свят и ако позволя да си отидеш, той ще се срути до основи и аз няма да мога да продължа напред... За теб ще направя всичко, само за да си щастлива.. Толкова много момичета са минали през ръцете ми, но никоя никога не е била като теб и никоя, никога няма да бъде като теб... Обичам те... Бъди моя... -вече не осъзнаваше, че говори с нормален тон и можеше някой да го чуе, но него не го интересуваше... Очите ми се насълзиха, хем го искам, хем той е човекът, който ме наранява много... Тези думи "бъди моя" какво трябваше да значат... Значеше ли, че той иска да бъдем заедно...
-Какво има, защо очите ти се насълзиха?-каза с леко притеснение и сложи ръцете си на кръста ми.
-Зейн... Ти какво искаш да ми кажеш с тези думи "бъди моя"...-на глас ли го изрекох?!
-Тина, ще бъдеш ли моето момиче?-тези думи ме разтърсиха..
-Ще бъда твоето момиче!!-не осъзнавах, че думите просто се изстреляха от устата ми, дори не помислих.... Обичам го.. Дано сме щастливи, ако не, няма да усетя ново чувство - разбито сърце, отново... Вече свикнах...
Зейн ме притисна близо до себе си и ме прегърна силно.. Сякаш с тази прегръдка събра всички счупени парчета?... Не след дълго устните ни се допряха.. Езиците ни се бореха за надмощие.. Беше дълга и желана целувка.. Когато отделихме устните си, поради липсата на въздух, той целуна челото ми. Седяхме прегърнати, аз, той, тишината и любовта ни...
Карина повика Зейн и той отиде до нея. След по-малко от минута усетих как някой ме хвана за косата. Завъртя ме към себе си и ми удари шамар. Беше Ивиан. В първия момент не осъзнах какво се случва, но в крайна сметка реших да се защитя и също й ударих шамар. Започнахме да се скубем. Неусетно чух виковете на Зейн и усетих ръцете му, които се опитваха да ни разтърват. Разтърва ни и Ив продължи да напада, но с думи:
-Кучка! Как можа да ми го причиниш?! Що за приятелка си ти?! Как не те е срам?! Как може да ми го причиниш, при положение, че знаеш, че той е моето момче?!Мразя те!-крещеше.
Цялата бях обляна в сълзи. Не знаех какво да направя.. Затичах се към катерушката и взех Карина на ръце, след което побягнах към вкъщи... Чух името си няколко пъти, но не се обърнах.. Тичах и неусетно стигнах до къщата. Влязох вътре и се свлякох на земята. Малката се изплаши при вида ми, но не се разплака. Седна до мен и ме прегърна. Сложи малките си ръчички на лицето ми и избърса сълзите. Беше като голям човек, успокояваше ме и не спираше да ми повтаря колко много ме обича...
*ГТНЗ*
-Ивиан, коя част от това, че вече не сме заедно не разбра?! Ти ме излъга, че очакваш дете от мен! Виж, исках да запазим добри отношения, но по този начин няма да стане. Влюбен съм в Тина, тя е животът ми. Тя е всичко за мен. Спри да се занимаваш с нея, защото заради нея съм способен на всичко..-изкрещях и не дочаках отговор. Тръгнах към къщата на момичетата.
_______________________________________
Съжалявам за огромното закъснение, но нямах никакви идеи как да се случат нещата... Бих се радвала да чуя мненията ви и идеите ви! :)