Любовта не е невъзможна

Day...

*ГТНТ*
Найл ме изведе на разходка в парка, за да се поотпусна, но въпреки това не мога да спра да мисля за Зейн и за това, че довчера беше мой... Толкова ми липсва и той и целувките му..
Телефонът ми позвъня и ме вкара в действителността:
-Ало?-вдигнах.
-Здравей миличка, как си?-чух познат женски глас.
-Лельо Нат!! Лельо, толкова ми липсваше! Добре съм, вие как сте?-много и се зарадвах. Тя е човек, с когото мога да си споделям всичко, винаги ме изслушва и ми дава съвети, много я обичам.
-Аз съм добре, братовчед ти Еди също е добре, дори си има приятелка - Пан, а на малката Карина и е много мъчно за теб.-каза леля.
-На мен също ми е много мъчно за нея. Само да я видя, така ще я напрегръщам и нацелувам...-възкликнах.
-За това исках да говорим. Ще можеш ли да я гледаш за около месец? Еди отива на футболен турнир и понеже не е пълнолетен му трябва придружител и ще замина с него, отиваме в Испания.-попита ме леля. С малката принцеса сме голяма обич, мисля, че ще успеем да се справим двете.
-Да, разбира се. Кога ще я доведеш?-зарадвах се. Много го обичам това 3-годишно хлапе.
-Утре вечер. Много ти благодаря лели. Целувам те, утре ще се видим.-съобщи и затвори телефона.
-Стеф, Рая?-извиках.
-Тин?-получих отговор.
-Леля ще доведе Карина, налага се да я гледам за около месец. Ще дойдете ли с мен да напазаруваме?-съобщих.
-Разбира се, ще вземем и момчетата да носят торбите.-каза Стеф и се усмихна.
-Мхм.-промълвих. Отдавна не бяхме излизали трите, но ги разбирам.. За краткото време, в което бях със Зейн ми се искаше да не се отделяме един от друг. За щастие те могат да са заедно, но не и ние... Зейн, Зейн, Зейн... Не иска да излезе, нито от главата ми, нито от сърцето ми.... Или пък аз не искам да има раздяла?..
Отидох да се облека.

След малко вече момчетата бяха на вратата и бяха със Зейн...
-Готови ли сте момичета?-каза Хари.
-Да-отговориха Стеф и Рая.
-Ами ти Тина?-попита Лиам.
-Мхм.-промълвих, гледайки лешниковите очи на Зейн.
-Добре, ти се качи при Зейн. Ще се чакаме пред магазина.-нямах време да отговоря, защото те вече тръгнаха. Качих се в колата на Зейн. Щяхме да ходим до магазина на края на града.
-Добре ли си?-попита ме той.
-Мхм...-промълвих и продължих да гледам в една точка.
-Тина съжалявам..-измърмори.
-За какво?..-питах.
-Обичам те... Не съм искал да става така, в момента съм разкъсан, защото не мога да съм с теб.. Не знам къде се намирам..-каза Зейн..
-Не можеш да си с мен, сам го каза..-погледнах го с презрение...и рухнах...
-Тина, недей.. Моля те боли ме да те гледам така...-каза Зейн и сълзи се стекоха от очите му.
-Защо изобщо трябваше да се случва... Зейн защо ме целуна?!..-извиках в яда си.
-Защото те обичам! Още веднага щом те видях те заобичах! Не разбираш ли Тина!! Обичам те!! Мамка му, влюбен съм в теб и съм готов да се откажа от бебето, за да бъда с теб!-Зейн също се развика.
Заплаках по-силно.. Той спря колата до някаква градинка с пейки. Преди да се усетя, вече слизах от колата, но той ме хвана за ръката, обърна ме към себе си и сля устните ни.. Копнеех за тези устни повече от всичко... Просто отвърнах.. Силните му ръце ме бяха обгърнали и се чувствах защитена.. Обичам това момче... Това нещо продължи около 3 минути, след което ме пусна и отиде към пейката, седна и заби поглед в земята, беше замислен...
*След два часа вкъщи*
Подредих покупките, облякох си пижамата и заспах... Бях изморена от всичко..
*На следващият ден*
На вратата се звънна. Беше леля. Изведнъж мъничето се втурна към мен:
-Какооооооооо!!-извика и за малко да ме събори.. Вдигнах я от земята и тя ме обгърна с малките си ръчички. Обичам я.