Докато ме обичаш... Една любовна история.. Пфф.. Как ли пък не?..
Това е една история, която показва нечии животи. Вкарва ни в действителността и осъзнаваме, че не всичко в живота е розово. Не винаги получаваме това, което искаме, но пък, ако то...
Беше 6:45ч. Момичетата още спяха, но ги събудих, защото трябваше да ходим на училище. -Добро утро момичета! Хайде облечете се и да слезем да закусим! След 1 час сме на училище.-съобщих им. Те се спогледаха, станаха и започнаха да се оправят. Снощи мислих много за случващото се. Реших, че наистина трябва да се откажа от Зейн, колкото и да е трудно. Силна съм и ще го забравя. Бях събрала кураж, искаше ми се днес всичко да е различно, дори самата аз. Отидох до гардероба и си извадих дрехи.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Облякох се и слязох долу. -WTF?! Тина защо си облечена така?-каза Стеф. -Не е ли хубаво?-направих тъжно личице. -Напротив, прекрасно е, но не сме свикнали да те виждаме така.-усмихна се Рая. -Косата ти е супер, как я направи?-попита ме Стеф.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
-С маша, на едри кичури.-отговорих. -Искам и мен да ме направиш така за партито на Найл довечера. Става ли?-попита Стеф. -Разбира се, но за какво парти става въпрос?-учудих се. -Найл не ти ли каза, че ще прави парти. Ще ти каже. Сигурно е пропуснал.-усмихна се Рая. -Сигурно.-въздъхнах. С Найл бяхме нещо като най-добри приятели, та аз на най-добрите си приятелки не съм казала за Зейн, а той знае. Може наистина да е пропуснал или пък иска да ме покани лично. Ще видим. -Хайде да тръгваме!-подканих ги.-Защо обухте високи обувки за Бога?-възмутих се на момичетата. -Хаха, Хари няма да се навежда.-издаде се Стеф. -И не сте ми казали?! Как можахте от мен да скриете?-ядосах се. -Тина...-замълча Рая. Обух се и излязох навън без дори да ги чакам.
