Любовта не е невъзможна

Планът.

*ГТНЗ*
Точно, когато нещата между мен и Тина потръгнаха се появиха Ив и бебето.. Какво щастие, няма що. Отново нараних най-прекрасното същество, което съм срещал някога. Защо трябваше да се случи това? Защо никога не мога да бъда щастлив?..

*ГТНТ*
Каква ирония.. Тъкмо, когато открих любовта на живота си се оказа, че ще става баща на бебето на най-добрата ми приятелка.. И пак аз ще страдам, мислех си, че този път ще е различно, но боли повече, отколкото си мислех.. Не мога да ги съдя. Все пак бяха или по-скоро са двойка, а може би скоро и семейство. Няма истинска любов, все повече се убеждавам в това... Повече няма да обичам, няма да мога, не и след това. Но може би някой ден ще дойде идеалния, някой ден, може би..

*ГТНС*
Ив пак успя да измисли план, знам го, тя никога не е била приятелка на Тина, винаги я е използвала за лична изгода и съм и го казвала много пъти, но нали е добра, винаги търпи и си мълчи. Не я бях виждала толкова щастлива, отдавна. Със Зейн се гледаха толкова влюбено, знам че се обичат. Надявам се Тина да не се скрие в черупката си отново.  Не знам защо, но вътрешното ми чувство, подсказва, че Ивиан лъже. Лъже, че е бременна, или по-скоро, че бебето е на Зейн. Хмм... Нали Зейн я хвана с Итън.. Ами, ако бебето е негово?

-Хари?-обадих му се.
-Да мила?-вдигна зелената слушалка.
-Може ли да се видим?-попитах.
-Разбира се! Кога? Станало ли е нещо? Стеф добре ли си?-затрупа ме с въпроси. Беше притеснен.
-Не е станало нищо, просто искам да обсъдим нещо. Добре съм. Ще те чакам след 15 минути в парка до фонтаните, вземи и Лиам. Целувам те!-затворих му.

*В парка*
-Стеф изкара ми акъла. Какво беше толкова важното, че трябва да говорим четиримата? (Стеф, Рая, Лиам и Хари)- попита Хари.
-Хора, днес много тъпо се получи това с Ивиан, но аз сериозно се съмнявам в нещо..-замълчах.
-В какво?-казаха едновременно Лиам и Рая.
-Съмнявам се, че Ивиан излъга. Нали Зейн скоро я завари с Итън, възможно е бебето да е негово, или пък изобщо да няма такова. Всичко това днес беше по сценарий. Убедена съм, че е план на Калия.-довърших мисълта си.
-Права си.-съгласи се с мен Хари.-Но как ще разберем?-добави.
-Точно затова исках да говорим. Идеи?-казах.
-Имам една, но е малко малоумна..-засмя се Хари.
-Сподели.-настоях.
-Хайде да направим парти. Ще поканим Итън и ще го напием. След това една от вас двете ще започне да флиртува с него и ще опита да измъкне информация от него за Ивиан.-засмя се.
-Хари, ти си гений. Точно това ще направим. - поздравих го за гениалния план.
Хари се поклони, направи самодоволна физиономия и всички се засмяхме.
-Е кога ще е партито?-попита Лиам.
-След седмица.-отговори Рая.
 
*Гледна точка на Найл*
  Много се натъжих, когато видях сълзите в очите на Тина. Това момиче ме привлича още откакто се запознахме. Преди не можех да направя нищо, защото знаех, че Зейн я харесва. Той ми е приятел, но аз съм влюбен в нея.. Какво толкова ще стане, ако жертвам приятелството си, за да бъда с Тина? Все пак Зейн очаква бебе. Точно това ще направя. Ще спечеля сърцето й и ще бъда щастлив. Ще се съобразявам със собствените си чувства. Трябва да  отида да я видя.
  *Пред домът на Тина*
Звъннах на вратата и след малко Тина ми отвори. Беше по пижама, с разрошен кок и подпухнали очи, най-вероятно беше плакала, защото имаше размазана спирала по лицето й.
-Хей Тина... Как си..?-попитах я.
-Добре съм.-усмихна ми се. Знам, че я боли отвътре, но стиска зъби. Никога не се оплаква, станала е силна, изградила е защитната си черупка и се опитва да не показва емоции.
-Искаш ли да излезем? Ще се разсееш.-усмихнах се колебливо.
-Добре, но ще трябва да изчакаш малко. Не мога да изляза в този окаян вид, не е Хелоуин.-опита се да се засмее.
-Да, разбира се, ще те изчакам.-съгласих се.
-Влез.-отдръпна се от вратата и аз влязох вътре, седнах на дивана и тя се качи, за да се преоблече.
   След около 15 минути слезе и нямаше и следа от тъжното момиче. Изглеждаше прекрасно, все едно не е плакала до преди малко.

  Отидохме да се разходим в парка.
-Найл, никога не си ми разказвал за личния си живот. Имаш ли си приятелка?-усмихна ми се.
-Всъщност не. Имаше едно момиче преди 3 месеца, но нещата не вървяха много добре и тя ми изневери, а след това скъса с мен. Скоро чух,че с това момче ще се женят и че чакат бебе.-върнах се в миналото.
-Съжалявам. Ами сега има ли някоя в сърцето ти?-русокоската продължи с въпросите.
-Да, но е сложно.-заекнах.
-Защо да е сложно? Има ли желание, има и начин.-опита се да ми даде надежда. Само, ако знаеше, че става въпрос за самата нея..
-Мой близък приятел също я харесва.-промълвих.
-Ами момичето, кого харесва?-погледна ме.
-Момичето харесваше него, дори излизаха за кратко, но той я угорчи и сега не знам.-съобщих и силно се надявах да не заподозре, че става дума за нея.
-Гадно.. Виж, нищо не ти пречи да опиташ да спечелиш сърцето на момичето, пък кой знае, може да отвърне на чувствата ти.-даде ми надежда и се усмихна топло.
  Докато вървяхме, забелязахме Стеф, Рая, Хари и Лиам на една от пейките и отидохме при тях.
-Хей, какво съвпадение?! Какво правите тук?-усмихна се Рая.
-Разхождахме се, исках Тина да се разсее от случващото се.-заявих.
-Хубаво си решил.-възкликна Стеф.
-Искате ли да хапнем някъде?-попита Лиам.
-Да вървим!-всички се съгласиха.

_______________________________________

Благодаря ви, че следите историята ми! Ще се радвам да разбера какво бихте искали да се случи за в бъдеще. Успешна седмица! :)