Любовта не е невъзможна

"Щастие?Може би друг път.."

Събудих се и се огледах наоколо, мястото не ми беше познато. Осъзнах, че до мен има някого, когато се обърнах забелязах Зейн. Спомних си за всичко от снощи. Какво щяхме да правим сега? Зейн се размърда:

-Добро утро Тина!-промълви сънено.

-Добро утро..-какво щяхме да обясняваме..

-Какво има?-погледна ме съмнително Зейн.

-Зейн, какво ще правим сега?-казах притеснена.

-Ще им кажем истината.-усмихна ми се чаровно.

-Ами Калия? За Бога, ами Ивиан?!-възразих.

-Ще трябва да го превъзмогнат, защото аз обичам теб.-беше решителен и ме целуна по бузата.-Хайде оправи се, аз ще съм долу.-усмихна се и излезе от стаята.

Знам, че той ме обича и че аз го обичам, но не е ли грешно.. Та той все още не се е разделил категорично с Ивиан.. Нещата станаха толкова сложни.

*ГТНЗ:

-Добро утро!-усмихнах се.

-Охо, май някой е в настроение?-погледна ме презрително Хаза.

-Да.-продължавах да се усмихвам.

След малко слезе Тина и се настани между приятелките си.

-Е трябва да ви кажа нещо.- продължих да говоря.- Аз харесвам Тина, тя също и искам да бъдем заедно. Е Тина, ще бъдеш ли моето момиче?-погледнах към нея и се усмихвах.

-Зейн..-заекна-Ще бъда твоето момиче.- усмихна ми се и ме прегърна. Виждах ужасното изражение на Ив, но важното беше, че бях с момичето за което копнея вече толкова дълго. Обичам я и не бих позволил да страда.. Няма да е никак лесно, кой знае какво ще сътвори Ивиан..

-Честито! Ще бъдете прекрасна двойка!-обади се Найл, но имаше някаква нотка в гласа му.

-Честито!-възгласиха и останалите, без Ив.

*Гледна точка на Ивиан*

Още от малка се съревновавах с Тина, това да сме приятелки беше само, за да разбирам повече неща за нея. Истинската ми приятелка е Калия. А Тина глупачката ми вярваше, че я мразя. Колко е наивна. Трябва да измисля план как да унищожа тази връзка и тя да страда. Но първо трябва да отида при Итън.
*След около час*

-Итън, трябва да ти кажа нещо..-започнах да си играя с гривните на ръцете, бях притеснена.

-Какво има?-погледна ме с безхаберие.

-Итън бременна съм.-заявих.

-И какво трябва да направя?-отговорът му ме същиса.

-Итън бебето е твое.-казах ядосано.

-Това не е мой проблем.-изсмя се в лицето ми.

-Та това е твоето бебе, не те ли интересува?-разплаках се.

-Та ти спиш с поне трима. Не ме интересуваш, не искам да те виждам. Ходи го натреси на някой друг.-думите му ме нараниха. Аз го обичах наистина. Нямаше какво да направя и си тръгнах.

*След няколко часа*

-Калия казах му и той ми заяви, че не го интересувам и че му е все тая за бебето, не знаел дали е негово да съм го натресяла на някой друг.-захлипах на рамото й.

-Е и?-извика тя.

-Е и? Това дете без баща ли ще остане? - захлипах отново.

-Това е най-хубавата част. Кажи на Зейн, че си бременна от него, хем ще го спечелиш, хем онази ще страда.-засмя се Калия.

-Много си умна. Права си. Отивам.-извиках радостно.

*Пред дома на Зейн*
Зън-зън.

Найл отвори вратата и ме пусна да вляза. Забелязах, че всички от сутринта бяха там. Тина и Зейн седяха гушнати на дивана. Изглеждаха толкова щастливи. Хммм... Не за дълго.

-Зейн, трябва да говорим.-извиках.

-Нямам какво да говоря с теб.-каза хладнокръвно, но Тина го хвана за ръката и го погледна, сякаш го убеди да говори с мен.-Кажи.-въздъхна и я хвана за ръката.

-Зейн бременна съм. Ще ставаш баща.-усмихнах се.

Зейн стана и прокара пръсти през перчема си, а очите на Тина се насълзиха.

-Какво говориш... -промълви момчето с лешниковите очи.

-Ще ставаш татко!-извиках радостно и го прегърнах.

Той отвърна на прегръдката, а Тина изтича към вратата и излезе. Веднага след нея тръгнаха Стеф и Рая. Зейн я видя и погледна Найл въпросително, а той я поклати, все едно му казваше, че това е краят..
Толкова съм щастлива.. Тина рухна, а Зейн е принуден да бъде с мен. Браво на нас с Калия.