Любовта не е невъзможна

"толкова ниско"

-Какво знае Зейн?-бях ядосана.
-Смисъл?-промълви Найл.
-Не се прави на ударен, знам, че вчера не беше пиян. Всичко беше нагласено. Говори.-наредих му.
-Зейн знае, че изпитваш нещо към него и че страдаш и те боли, когато го видиш с Ив....-думите му запалиха пожар в мен.
-Найл, що за приятел си ти?! Как можа?! Доверих ти се! Явно пак съм сгрешила! Не ме търси повече! Майната ти!-изкрещях и тръгнах към другите, оставяйки го да се чуди откъде му е дошло.
Точно, когато бях пред тях нещо в мен се разби.... Този път се строши на милиарди парченца и надали щеше да се поправи... Зейн и Калия се целуваха и прегръщаха... Застанах до Стеф и я прегърнах, забих главата си в рамото й:
-Разби се. Край. Няма го сърцето ми, а той ме целуна.. Дарих му първата си целувка, за да се натиска с тая префърцуна..-прошепнах с пресипнал глас в ухото й.
-Моля те Тина, тегли му майната, не те заслужава..-опита да ме успокои.
Зейн се отдели от нея, а тя тръгна на някъде. Очите му срещнаха моите. Явно болката си личеше. Изражението му се промени за секунди, той сбръчка вежди и се запъти към мен. Не искам да го виждам, пък камо ли да говоря с него. Погнусих се как може да целува "Мис за всекиму Достъпна". Реших да тръгна на някъде. Дръпнах Стеф и просто вървяхме.
-Тина.-чух името си. Не исках да се обръщам, защото гласът вече ми беше познат до болка.
-Тина, той те извика...-каза Стеф.
-Чувам. Върви.-наредих.
-Тина искам да говорим.-Зейн ме хвана за ръката и ме завъртя към себе си.
-Какво искаш от мен?-опитах да прозвуча хладнокръвно.
-Не е това, което си мислиш..-промълви.
-За какво става въпрос?-все едно не знаех, че ми говори за префърцуната и целувката им.
-За мен и Калия.-каза Зейн.
-Не ме интересуват отношенията ви.-вече бях добила смелост и се завъртях, за да тръгна отново, но той пак ме обърна към себе си.
-Тина знам всичко.-усмихна се.
-Не знаеш нищо.-вече имаше колебание в гласът ми.
-Напротив, знам, че изпитваш нещо към мен и че те боли когато ме видиш с някоя друга. Тина аз също те харесвам.-това не очаквах да го чуя, но се ядосах.
-И хубаво като знаеш и ти изпитваш нещо защо продължаваш? Защо изобщо го правиш? На Ив ли си връщаш? Зейн ти си нещастник. Ти гледаш само собствените си интереси. Проклетото сърце.-бях твърда.
-Аз съжалявам... Не искам да те нараня.. Аз наистина те...-прекъснах го:
-Спести си оправданията. Не ме интересува. Не ти вярвам.-казах и със Стеф тръгнахме към кабинета по Химия.
-Тина, гордея се с теб.-наруши тишината Стеф. Усмихнах се.
Денят свърши. Беше тъпо. Зейн ме гледаше жално винаги когато ме види, но не ми действа. Майната му и на него и на чувствата. Момчетата ни чакаха и ние се запътихме към тях. Уви, отново Зейн и префърцуната се натискаха. Вече не ме вълнуваха, но нея явно я....:
-Нещастник! Как можа да ми го причиниш?! Ами ти?! Има ли някой в училището с когото да не си спала?! Не те ли е срам да се целуваш с чужди гаджета?! Курва!-крещеше Ивиан на Зейн и Калия.
-Момиченце, я си мери приказките! Миличък виж я как ме обижда..-Калия започна да мрънка на Зейн.
-Ивиан остави я намира. Върви си и да не съм те чул повече да я обиждаш.-каза съвсем спокойно той.
-Хаха чу ли бе? Върви си при Итънчо, но само да ти кажа, че е кръгла 0 - точно като теб. Хихихи..-пак замрънка Калия.
Ив се ядоса много и я хвана за косата, след това и удари шамар и продължи да я скубе. Летяха ругатни, изкуствени нокти.... И коса...-Много коса...
-Ще те ускубя кокошко!-крещеше Ив.
-Ив, Ив, моля те успокой се. Не си заслужава да си цапаш ръцете с такива като нея. Тя и без това е мината от всички, достатъчно се е злепоставила, а щом Малик я предпочита пред теб, сама си отговори какъв е.-намесих се. Ив ме послуша и я пусна, а Зейн не доумяваше какво казах по негов адрес.
-За каква се мислиш, че ще ми говориш така бе? Аз поне съм готина, не съм скучна и тъпа като теб!-развика се "принцеската" този път на мен.
-По-добре скучна, отколкото винаги когато чуят името ми да го свързват с достъпността. - намигнах й.
Тя въздъхна и си тръгна.
-Не очаквах, че ще паднеш толкова ниско, че даже и я защитаваш.-засмях се. Вече се уверих, че думите ти са били просто думи, без чувства. Забрави за това, което ти е казал Найл. То е тъпа грешка, която повече няма да допусна.-обърнах се към Зейн с отвращение и след това с момичетата си тръгнахме.