Новото училище

105 8 1
                                    

Лятото отмина и дойде време за първият учебен ден. Със Стеф нямахме търпение.
Сутринта мелодията от телефона ми се разнесе из стаята, тъй като очаквах този ден от много време не мрънках много, че е нарушила съня ми. Отидох до банята и си измих зъбите. Понеже бях спала с лента, бях къдрава. Изсуших леко косата си за повече обем, извих миглите си и дойде най-трудната част - облеклото. Тъй като съм суетната зодия - Везни и държах на облеклото, не можех да изляза с първата хваната дреха, но и не бях от тези, които стоят по 100 часа пред огледалото и все нямат какво да облекат, при гардероб пълен с дрехи. Просто момиче обличащо се така, че да се чувства добре и само да се харесва. Най-накрая се облякох(горе на снимката). Слязох долу и седнах да закусвам, мама беше направила палачинки. Стеф звънна на вратата.
-Хей Тина, изглеждаш страхотно!
-Хей, ти също Стеф! (беше облечена с черна рокля на маргаритки и бели пантофки, а косата и беше сплетена на рибена кост). Тръгнахме.
Когато пристигнахме в училището всички ни гледаха. Изведнъж някаква кифла се появи пред нас.
-Я виж ти, имаме си нови ученички. Хаха, не си мислете, че ще сте по-готини от мен или пък, че ще привлечете мъжкото внимание, тук аз нареждам правилата! Какви са ми обноските, аз съм Калия. Ами вие?
Със Стеф се спогледахме и тя каза:
-Не те интересува кои сме! Опа, май ти падна изкуствената мигла, сложи си я и отиди в тоалетната да се натискаш с някой. До нас има момчета, така че спокойно, няма да се доближаваме до твоите "играчи"!- и я подминахме, смеейки се. Влязохме в час. Имахме Изобразително изкуство и всички обсъждаха, как Стеф се е опълчила на "Мис- за всекиму Достъпна"(това роди мозъка й за прякора на Калия). Запознахме се с едно момиче, всички я изолираха, може би, защото не беше кифла. Тя ни попита дали може да седне до нас, понеже седяхме по трима в този кабинет. Ние й позволихме. Тя ни се представи:
-Аз съм Лара. Ами вие?-и се усмихна дружелюбно.
-Приятно ми е да се запознаем! Аз съм Тина, а това е Стеф!-отвърнах й и се усмихнах също.
Беше забавно. Денят мина бързо и със Стеф се прибрахме.

Любовта не е невъзможнаOù les histoires vivent. Découvrez maintenant