Докато ме обичаш... Една любовна история.. Пфф.. Как ли пък не?..
Това е една история, която показва нечии животи. Вкарва ни в действителността и осъзнаваме, че не всичко в живота е розово. Не винаги получаваме това, което искаме, но пък, ако то...
*На сутринта* Не ми се ставаше, но малката се беше събудила и нямаше как да мързелувам. Тъй като учителите ни бяха заминали за 1 месец с най-големите ученици на стаж, ние почивахме. -Како, гладна съм.-чух нежното гласче на Карина. -Искаш ли да си направим сладки?-попитах я, а тя кимна с глава.
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
*След закуската*
Стеф и Хари слязоха, явно той беше останал тук с нея. Хапнаха от сладките. -Хайде да отидем в парка, малката ще си поиграе.-предложи Стеф. През това време, Хари отчаяно се опитваше да говори с Карина, но тя явно не го харесваше особено, дори му беше казала, че прилича на момиче. ;д -Толкова ли съм ужасен?-правеше се на тъжен Хари. -Най-ужасният!-каза Стеф, Хари свъси вежди, а тя го целуна. Малката покри очичките си и с Рая се смеехме на действието й. *В парка* Карина ме държеше плътно за ръката и не искаше да се отделя от мен. След малко към нас се присъединиха Найл, Луи, Лиам, Тори, Ивиан и... Зейн. -Как се казваш?-Лиам и Луи попитаха мъника до мен. Явно и тях не харесваше, свъси вежди и се скри зад крака ми. -Спокойно, тя и мен не хареса.-каза тъжно Хари. -Дори му каза, че прилича на момиче.-допълни Стеф и всички избухнаха в смях. -Хмм и аз ще пробвам.-съобщи Найл.-Дребосъче, как се казваш?-усмихна се топло, а малчуганът се показа иззад крака ми и му заяви, че не е дребна, след което отново зае мястото в скривалището си. -Дете с характер!-възкликна Найл и се засмяхме. -Нека опитаме аз и Ивиан.-предложи Тори. -Е, зверче, имаш ли си име?-попита Ивиан, а ние с Рая се спогледахме, а в очите ни се четеше колко сме възмутени от опитът за запознанство на Ив. Така ли щеше да говори на детето си? От сега го съжалявам. -Не ми харесваш.-съобщи на бебешки, кратко и ясно Карина. Тори се отказа да опита, а Ивиан се възмути. -Хей принцесо! Здравей, аз съм Зейн!-съобщи й красивото момче. Малката се показа иззад крачола ми,поогледа го и след секунда изникна пред него. -Аз съм Карина.-съобщи му тя, а другите се споглеждаха, чудейки се как не го отряза и него. След няколко минути Карина и Зейн вече бяха приятели, дори го държеше за ръката. Играеха си и Кари се смееше. Беше много щастлива. Зейн ще бъде страхотен баща. *Вечерта* Карина беше заспала в ръцете на Зейн и за това той ме изпрати до вкъщи, беше ни жал да нарушим сладкият и сън. Извадих ключа от чантата си и отключих. Той влезе, а аз го упътих към стаята ми. Постави я на леглото, а аз я оградих с възглавници, за да не падне. След минута вече бяхме долу и седяхме на дивана. -Искаш ли мляко с мед и канела?-попитах го. Той кимна с глава и аз се запътих към кухнята. Сложих млякото да се сгрее на котлона, поставих пакетчето канела и буркана с мед на плота и се загледах в една точка. Мислех си за случващото се .. Отново.. Той беше толкова прекрасен, но уви.. Не може.. Господи, защо го държиш толкова близо до мен и в същото време не ни позволяваш да бъдем заедно?... Изведнъж усетих силните му ръце на ханша си. След това преминаха в прегръдка, а след секунда бяхме лице в лице. Усещах дъхът му върху себе си, а минута след това и прекрасните му пухкави устни, върху своите. Знаех, че не бива, но толкова много исках тази целувка.. Осъзнах се и го отблъснах, а той ме гледаше въпросително. -Зейн...-измрънках под носа си.
