Любовта не е невъзможна

Концертът

Отидохме на училище, денят мина спокойно, е имаше злобни погледи от страна на Калия, но това е всекидневие и вече не ни прави впечатление, нито клюките, които тя разнася. Всъщност имаше нещо интересно, сега се сетих.. В горният клас дойдоха трима нови ученици и единият от тях беше Бил, същият този Бил, за който Стеф разказваше на Рая. Слава Богу не се засякохме, а само чух, че е той от Лола, приятелка от същият клас. Тръгнахме си и започнахме да се приготвяме за концерта. Вече беше 19:00ч. и решихме да тръгваме, за да си намерим по-предни места. Така и стана, бяхме на третият ред. След малко целият площад се напълни и бяхме заобиколени от пищящи момичета. Ето ги и тях- One direction излязоха на сцената и всички започнаха да скачат от радост. Песента с която започнаха беше You and I, хареса ми, всъщност аз харесвам песните им, но не съм вманиячена по тях. Не беше толкова скучно, но аз не показвах емоции, стоях си кротко отстрани и имах чувството, че тези около мен, ако продължават по същият начин, скоро ще скъсат някоя гласна струна. Рая се приближи до мен и Стеф и ни попита:
-Хей, кой ви харесва най-много?
-Хариии-почти изкрещя Стеф.
Аз не знаех какво да отговоря, като дори не им знам имената. Момичетата се загледаха в мен и очакваха да получат отговор. Замислих се, погледнах момчетата и казах:
-Ами аз не знам кой как се казва, нито какви хора са, но на външен вид тъмното момче с перчема и карираната червена риза ми е симпатичен.
-Ооо Тина знаеш ли, че е свободен?-изкикоти се Рая.
-Не ме интересува, говорим за външен вид.-изпуфтях аз.
След известно време имаше 15 минутна почивка. Рая много искаше да вземе автографи от тях и попита Стеф дали иска да отидем до задната врата, откъдето би трябвало да излязат, а тя и отговори, че в момента всички са там, да почака и след като свърши концерта ще отидем. Рая се съгласи.
-Тина, къде пак си се отнесла за какво си мислиш толкова? Хайде де, развесели се малко, не е чак толкова зле.-повиши тон Стеф. -И все пак, кажи ни за какво мислиш.-допълни.
-Ами.. Честно казано Стеф и аз не знам.-отговорих объркано.-Сетих се за това, че Бил е в нашето училище и колкото и да не искам ще го видя.-промълвих.
Тя ме погледна и заговори:
-Тина, майната му. Ти си ни научила на тази реплика. Все пак той загуби, а не ти. Помниш нали?-видимо се опитваше да ме успокои. И изведнъж - БУМ! Бил беше с компания до нас и не с кой да е, ами с Калия, Розалия и онзи боклук Джаксън. Той се завъртя и очите му гледаха в моите, беше изненадан като ме видя, знаеше, че съм заминала, но не знаеше къде точно, най-вероятно и не знае, че сме в едно училище. Аз също го погледнах, но за момент усетих, че нещо беше различно, нямаше ги пеперудите в стомаха имаше само доза "не ми пука". Той не отлепяше очи от мен и аз се обърнах, правейки се, че не го виждам, дори сама се изненадах, а той беше останал като гръмнат.
Момчетата отново се качиха на сцената и един русокоско заговори, че следващата песен се посвещава на всички момичета, а Хари каза, че ще избере едно момиче, което ще се качи на сцената докато пеят и да, всички започнаха да крещят и да се бутат, колкото се може по-напред. Започнаха да пеят What Makes You Beautiful. Хари ме гледаше и изведнъж ме посочи да се кача на сцената, а аз не изявявах никакво желание и бутнах седящата до мен Рая към сцената, знаех, че ще бъде много щастлива. Тя се качи, а Хари ме гледаше учуден. Рая грееше от щастие, Лиам и подаде микрофона и тя започна да пее заедно с тях. И така концертът свърши. Рая много искаше автографи и по тяхно желание ме завлякоха до вратата откъдето трябваше да излязат момчетата, но там имаше около 30 момичета, но неее, ние трябваше да чакаме за автографи. Изведнъж някой ме побутна за ръката, обърнах се и видях Бил, той ме погледна и каза:
-Хей Тина, не очаквах да те видя тук, особено на концерт на One direction.-засмя се леко той.
-Аз също не очаквах да те видя, изобщо.-промълвих с хладнокръвие. Той се опита да ми каже нещо, но аз тръгнах след Рая, явно опашката се беше намалила. Докато седях и блеех в една точка някой ми прошепна на ухото:
-Защо не се качи след като те повиках сладурано?-гласът не ми беше познат. Обърнах се и се стреснах. Зад гърба ми стоеше Хари Стайлс.
-Ами не исках, дойдох тук само заради приятелките ми.-казах със спокоен тон. Той се приближи до мен:
-Сладурано, за първи път чувам някой да не ме харесва.-погледна правейки се на учуден и се приближи повече, опитвайки се да ме притисне до себе си и да сложи ръката си на кръста ми. Да, сигурно ще кажете, че всяко момиче би искало Хари да го прегърне, но аз не бях такава, а и както бях ядосана, заради това, че Бил се правеше все едно нищо не е станало...:
-Какво си мислиш, че правиш? Това, че си известен и си идол сред тийнейджърките не означава, че можеш да правиш каквото си поискаш с хората. За какъв се имаш?-изкрещях и доста погледи се стовариха върху нас.
Той видимо се ядоса-зелените му очи потъмняха и започна да вика:
-Слушай ме, ти за каква се мислиш, че ще ми се правиш на недостъпна, всяко момиче би искало в момента да е на твоето място..-и започна да се приближава още повече.
-Виж Гари ли си, Хари ли си, какъвто си, все тая, аз не съм всяка,аз съм различна и не ме интересува ти какво искаш и кой си.Сега ме остави на мира. Ок? - казах по най-хладнокръвния начин.
При което той се ядоса още повече. -Кучка!-нападна ме той и хвана ръката ми притискайки ме към него. Вече не чувствах китката си и ме болеше много от силната му хватка и щях да го сритам на неподходящо място, докато не се появи момчето с перчема и не му се развика:
-Хари какви ги вършиш, остави момичето намира, не виждаш ли, че я боли? Какъв мъж си? Пусни я веднага!- дойде той и отдръпна ръката му от моята, а след това го избута далеч от мен и след това другите момчета от групата започнаха да викат по Стайлс. Момчето, което ме спаси ме гледаше в очите, които бяха насълзени от болката и от насъбралото ми се. Не знаех какво да правя, всички ме гледаха и си шушукаха и реших да побегна. Седнах на една пейка близо до площада и писах съобщения на момичетата къде съм. Седях и изливах мъката си, бях замислена и почти не усетих, че някой седна на пейката до мен. Погледнах с периферието си, но не разпознах силуета. Обърнах се и видях момчето, което ме спаси от хватката на Стайлс. Учудих се, не очаквах, че ще го видя отново. Беше неловка тишина. Докато той не я наруши:
-Добре ли си?-каза спокойно той. Гласът му беше толкова приятен.
-Мисля, че съм по-добре. Благодаря, че попита!-казах аз и сложих фалшивата усмивка.
-Дай да видя ръката ти.-изрече го със съвсем спокоен глас. Аз се същисах и просто го гледах и не мърдах. Защо му беше да говори с мен? Защо се интересуваше как съм? Защо ме беше последвал? Защо изобщо ме спаси от хватката на приятеля му? Толкова много въпроси изникнаха в съзнанието ми. Изведнъж усетих допир върху ръката си. Когато погледнах към китката си видях една татуирана ръка, изучаваща подутата китка. След това я махна и изруга:
-Негодник!
Все още се чудех какво да кажа, затова реших да замълча.
-Как се казваш?-погледна дружелюбно момчето и лека усмивка се изписа на лицето му.
-Ам.. Аз.. Аз съм.. Казвам се.. Тина.. Тина Грей..-казах на пресекулки.- Ами ти?-опитах да се усмихна.
-Имаш хубаво име.-усмихна ми се той. Кълна се, това беше най-красивата усмивка на момче, която съм виждала. След малко допълни-Ти наистина не си излъгала Хари, че не знаеш кои сме.-засмя се.-Аз съм Зейн. Зейн Малик.-отново се усмихна.-Никога до сега не бях виждал някой, изобщо пък момиче да се опълчи на Хари. Оказа се доста смела и как да кажа.-замълча.-Различна. Не ме разбирай грешно. Хубаво различна.-засмя се леко.-Всички други момичета щяха да му се лепнат.-отново показа очарователната си усмивка. И гласът му ме успокояваше, не знам защо, просто ми харесваше.
-Никога няма да търпя някой да прави с мен каквото си пожелае. За какъв се мисли той? Това, че е известен и че момичетата го харесват не означава, че всички са негова собственост.-набрах смелост аз.
-Абсолютно си права, но за съжаление малко го осъзнават.-замисли се той.
Изведнъж пред нас се появи женски силует. В първият момент не го разпознах, но само щом заговори разбрах кой е. Това беше Ивиан. Щурата глава. Обичах това момиче.
-Какво правиш тук миличък?-измърмори тя, гледайки към Зейн, а след това се обърна към мен и се стресна. -Тина? Това ти ли си? О Боже!-каза радостно и ме прегърна.
-Чакай малко вие познавате ли се?-учуди се Зейн.
-Да скъпи, учехме заедно в България, тя ми беше най-добрата приятелка и все още е, редовно си говорим по телефона.
Очевидно те бяха двойка, Ивиан не би му говорила така иначе. Но, не се и изненадвам, тя стана актриса, нормално е да го познава.
След малко дойдоха Стеф и Рая видимо разтревожени, но когато ме видяха, се успокоиха.
Беше тихо.
-Е Зейн, трябва да тръгваме, защото момчетата те чакат, бил си тръгнал след някакво момиче, което се развикало на Хари. Явно е смела. И той ти е бесен, че си я защитил, а аз, че си тръгнал след нея.-ядоса се Ивиан. Явно не осъзнаваше, че това момиче съм аз. С Рая и Стеф се спогледахме и Зейн стана от пейката:
-Беше ми приятно, че се запознахме и си сложи мехлем и бинт на китката. Ще те боли по-малко.-намигна, усмихна ми се и тръгна след Ивиан.
След тях се чуваха само виковете на Ивиан.
Рая и Стеф ме гледаха и Стеф промълви:
-Каква беше тази усмивка и намигването, ами мехлема?-гледаше ме с неведение, а Рая допълни:
-Млада госпожичке, ще ни обясняваш във вкъщи, а сега да тръгваме!-изкикоти се, прозвуча като майка ми и тръгнахме.
Какво мислите, че ще се случи от тук нататък? Ще се радвам да чуя мненията ви. :)