Любовта не е невъзможна

Отново заедно

Седмицата отмина бързо. В събота и неделя със Стеф официално успяхме да приключим с подреждането на багажа. Тя беше у нас (помогнахме си взаимно) и лежахме на леглото, капнали от умора... Изведнъж някой звънна на вратата, със Стеф се спогледахме и слязохме да отворим, все пак не очаквахме никого. Когато отворихме започнахме да пищим.... Пред вратата ни стоеше Рая. Не сме се виждали от 3 години (сещате се каква радост беше - целувки, прегръдки).
-Момичета имам новина..-измрънка Рая.
-Каква?!- казахме едновременно със Стеф.
-Амиии... ОСТАВАМ ДА ЖИВЕЯ ТУК!-изкрещя тя.
Тогава започнахме да танцуваме танца на радостта и да се смеем.
След всичката радост решихме да отидем и да си легнем (майка ми е учителка и беше на екскурзия за 2 дни с учениците си, а баба и дядо бяха на гости в Кьон и за да не съм сама Стеф остана при мен). Но не заспахме. Говорихме си..:
-Е какво става с теб Рая?-измърмори Стеф.
-Ами какво става.. Нищо особено, добре съм, вече съм супер щастлива, че отново сме заедно. *_* - отвърна тя.
-И ние. *_* Рая, защо се премести?-попита Стеф.
-Ами повишиха татко и той трябваше да избира в кой град в Германия да се преместим и се допита до нас. Мама искаше да сме в някой по - отдалечен, но аз им възразих и казах, че са ме преместили без мое желание от България и са ни разделили, за това аз ще избера този път. Те се спогледаха и се обадиха на леля Дара (майката на Тина) и тя им е казала къде сте и ето ме тук отново с вас!- въздъхна Рая.
- Супер!-изтърси радостно Тина.
-Хей момичета, какво става с момчетата? Харесвате ли си някого?- попита Стеф и ни погледна съблазнително.
Ние се засмяхме и Рая заговори:
-Ами има едно момче - Даниел, което харесвам или харесвах, не знам.. Бяхме много добри приятели и един ден реших да му кажа, че изпитвам чувства към него.. Той започна да ме отбягва и вече дори не говори с мен..- очите й се насълзиха.
Тина въздъхна тежко и не пророни и дума, историята и беше твърде позната.
- О Рая... Недей, не си заслужава. Сега тук ще си намериш някого, който ще те обича истински. Не се натъжавай!-усмихна се Стеф. И след малко продължи:
- А пък момчето, което аз харесвах ми предложи и вече ходим. Той е един сладур от 11 клас, казва се Джаксън Гордън.
- Стеф, знам че си падаш по бързите връзки, но не мислиш ли, че този път избърза много?.. Та ние сме в това училище от седмица, почти никой не познаваме, а ти ходиш с най-надутото момче в училище, капитана на футболният отбор, който е спал с почти цялото училище. Почти убедена съм, че целта му е една единствена...- замълчах. - Тези като него не могат да обичат.- казах аз.(Тина)
-Тина стига де.. Какво толкова, знаеш, че не съм от лесните. А и дори да се опита ще го изложа пред всички и ще си отида.-намигна ми Стеф.
-Добре, но моля те внимавай.. Не искам да пострадаш и да правиш грешки. Знам, че сме на 17, но все пак... -измрънках разтревожено аз.
Замълчахме за малко и Рая попита:
-Тина? Ами ти? Какво става при теб? - усмихна се дяволито тя.
-Ами... Нищо. Не харесвам никого.-отговорих.
-Тина. Знам, че онзи кретен се подигра с чувствата ти, но това не значи, че любовта не съществува!- опита се да разведри обстановката Стеф.
-Стеф, знам, но просто вече ми е все едно за всичко. Приемам го. Любовта е гадна.-хладнокръвно отговорих. -Лека нощ момичета! Утре сме на училище.- обърнах се на другата страна и затворих очи.
Стеф направи знак на Рая да излязат от стаята и отидоха в дневната.
-Стеф какво е станало с нашата Тина? Тя не беше такава, тя беше човека, който винаги ни е убеждавал, че любовта съществува и е най-прекрасното чувство, че след всеки идиот идва нов и може би той е принца..Винаги ни снабдяваше с надежда и не ни даваше да падаме духом, а сега..-промълви чудейки се Рая.
-Рая. Тина си е същата. Просто след онзи Бил в България и се отказа. Реши, че има време и любовта ще дойде сама.-опита се да я успокои Стеф.
-Кой е този и какво е станало?-каза леко ядосана Рая.
-Ами.. Когато ходехме да играем футбол с компанията и един ден се появи някакво момче, казваше се Бил и беше голям сладур. Играеше добре футбол и Тина заяви, че е симпатичен, когато го обсъждахме. Знаеш, винаги обсъждаме новите. И те решиха, че го харесва и щяха да му кажат, но тя предпочете да ги изпревари, въпреки че не изпитваше нищо към него просто отиде и му каза. Не и пукаше, за нея бяха просто празни думи. После започнаха да си пишат. И така един ден тя наистина започна да го харесва. Не си говореха на живо, но си пишеха от време на време и то само, ако тя започне първа. Тя вече го харесваше и Антъни от компанията изтърси, че си има гадже. Тина започна да му вика защо не и е казал преди да стане цялата тази каша, но беше късно, тя го харесваше. Стараеше се да не му пише, дори ми даваше телефона й, но не успяваше винаги и му пишеше, но той и даваше поводи да си мисли, че и той я харесва. Харесваше всяка нейна снимка и на Нова година беше първият от приятелите, който и честити, дори имаше две сърца. Редовно й искаше съвети за гаджето си, но ти я познаваш, знаеш, че е добра душа и му даваше. Не си бяха писали близо месец и тя реши да му пише, говориха си и той й каза, че е скъсал с момичето (те не се бяха виждали близо 2 месеца, тъй като тя беше заминала за Испания). След това я беше питал дали още го харесва и тя се замисли сериозно какво да му напише и написа, че не знае, отговора му беше "ок". След това и каза, че момиче на нейната възраст го харесва вече почти 3 години, а тя едва от няколко месеца. Тина се ядоса, каза му "ок" и повече не му писа. Той опита да й пише на няколко пъти, но тя не си правеше труда, дори да отбележи за прочетено тъпото му съобщение "здр". И от тогава не е харесвала никой и се промени доста. Реши, че няма да търси хората, а който я цени, знае къде да я намери. Превърна се в непукист спрямо другите хора, но към най-добрите си приятели стана още по-добра, тъй като Кристи я заряза от нищото и на нея и беше доста мъчно. Тина е добър човек и не заслужава такова отношение и ти го знаеш, винаги е правела всичко за нас, дори ни е поставяла преди самата нея.- въздъхна след дългата история Стеф.
-Пффф.... Обичам Тина, никога няма да я оставим и ще правим всичко, за да сме щастливи и трите. - каза решително Рая. -Хайде да си лягаме! Утре сме на училище.
-Лека нощ!- каза Стеф и заспаха.

Силно се надявам историята ми да ви харесва, моля дайте някакви мнения в коментарите. Какво очаквате да се случи? *Какво ще кажете, да добавя ли групата One Direction в историята?*