Be my lost girl

Продължение

Здравейте! Реших че ако коментирате главите в историята ,всяка следваща част ще я посвещавам на някого. И така ето го и продължението. Приятно четене!

Но Анабел не му остана длъжна..напротив,силният и шамар се залепи върху така мазното му усмивка. А Пан,той се наслаждаваше на доставената му болка,та тя бе като наркотик за него,а поднесена от Анабел го караше да иска ощте. Това момиче подлудяваше както онази светла част в Пан,така и онази тъмна която в момента истински се наслаждаваше.

Това ли можеш принцесо?! Толкова ли слабо удрят във вашето царство?

Това изненада Ана-не стигаше че онзи я удари,а сега и се присмиваше? За какъв изобщо се мислеше? Дроид? Смарагд или Анетрист? Или черен маг? Той не беше нищо от изброените и затова тя атакува.

Но.едно от малкото неща който всички знаеха за Пан е че той бе всичко това в едно-правещ го толкова могъщ,толкова кръвожаден и това го подлудяваше. Момчето дишаше тежко ,знаеше че макар и Ана да беше силна психически тя бе лесно ранима физически и за него тя няма да е нищо повече от плячка. А не желаеше да я наранява,ве и сега когато най после можеше да спаси дома си. Преглътна и с голями усилия се обърна с гръб към нея понасяйки силният удър нанесен на неговото тяло. Осъзнаваше ,че сега онази тъмна част бе заела контрол над съзнанието му и единственият начин Ана да остане жива беше като той просто и обърне гръб и си тръгне. Щеше да я заведе в убежището където щеше да е негова пленница до тогава до когато просто или сама му се преклонеше или когато умре от ината си. важното сега бе Хук да не разбира,защото тогава тогава играта щеше да загрубее.
Пан вдиша дълбоко подтискайки гнева си. Той представляваше нещо прекалено древно и прекалено силно,нуждаещо се от душата на Анабел.
Ако си позволи да я нарани по какъвто и да е начин ,после щеше да е принуден да я лекува-което означаваше изтощаване на и без това почти изчерпани те му сили.

"Просто тръгвай!"

Той я бутна за да върви напред,потушаващ адреналина. Личните му чувства щяха да почакат.