Мрак и светлина Част1- Елфи,нападение

143 9 3
                                    

Стъпките и подобни на шепот се разнасяха из привидно спокойната гора

К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.

Стъпките и подобни на шепот се разнасяха из привидно спокойната гора. Докато до преди и се струваше гостоприемно,красиво и успокояващо място то сега нещата съвсем не бяха същите.
Сега всеки шум я караше да настръхне,пулса и се ускоряваше и малки капчици пот избиваха по кожата и.

Сега всеки шум я караше да настръхне,пулса и се ускоряваше и малки капчици пот избиваха по кожата и

К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.

Зеленото бе основния цвят който я заобикаляне. Чувството за хармония и вътрешен мир,към които обикновено подтикваше този цвят в момента и се струваше депресиращ и досаден.

"Не е учтиво да мислиш такива неща за нашия дом Искице.!"

Анабел се закова на мястото си чувайки прекалено ясния глас навсякъде около себе си.

"Кой е там? Ако си ти Пан,кълна се че щом излезеш ще те смажа!"

Смях се разнесе около нея.

"Не го мислиш наистина Искрице,ако действително беше толкова зла за каквато се представяш ,то сега Пазителите щяха да са те убили."

Анабел се заслуша и сериозно започна да се притеснява за психическото си здраве.
Тя преглътна тежко.

"Ще се покажеш ли?"

Пред нея от зеленината излезе войн на гората

К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.

Пред нея от зеленината излезе войн на гората. При вида и Анабел започна да сияе и не след дълго между дланите и блестеше енергийна свера.

"Няма да те нараня,ти си жизнено важна за оцеляването на Невърленд,Искрице. Последвай ме,тук не е безопасно хайде!"

Но,Ан не помръдна а уголеми уръжието си.

"Не е смешно! Покажи се Пан!"

Момичето-войн започна да се оглежда притеснено,енергията която бликаше от Ана или както я наричаха горските войни "Искрица" заради сиянието и действително щеше да привлече както Пан така и Елфите с който водеха война ,макар всички митични същества да ненавиждаха Пан.

Златистата и коса започна да се разгръща от появилия се от изневиделица прохлафен вятър призован от Анабел,която несъзнателно въздействаше върху Невърленд.

"Моля те Искрице за наше добро и за нашата безопасност просто ела! В името на Звездите побързай или Елфите ще са тук!"

Объркания поглед на Анабел и подсказа че ще може да я отведе преди Каил да е дошъл заедно с легиона от тези нахални остроуши същества претендиращи че те са истинските войни на гората , нещо което и се струваше нелепо.
Тя я хвана за ръката готвеща се да я телепортира,но няколко вражески стрели започнаха да се забиват около тях.

"Какво става?"

"Нападат ни."

Be my lost girlМесто, где живут истории. Откройте их для себя