Be my lost girl

Бягство

Водопадите отново избистриха водите си и всичко тръгна както преди, освен може би подгизналото момиче. Нямаше други дрехи, а не знаеше дали на острова има други момичета. Не след дълго околността се оживи от обитателите на това място-а именно изгубените момчета.

Сиянието и намаляваше малко по малко, но се забелязваше достатъчно, за да грабне вниманието на няколко члена от групата.

"Имаш работа за днес принцесо !"- след като тя не обърна особено внимание на Феликс той се запъти към нея , хващайки я за лакътя така че да може да го погледне.

Анабел го поогледа,той можеше да мине като обикновенно момче.

"Не ме ли чуваш какво ти говоря?!"

Тя замълча поглеждайки го директно в очите.

"Къде мога да намеря сухи дрехи? Защото очевидно съм подгизнала, след като останах навън подобно на някое животно, нещо което аз не съм. Ако не си осведомен аз съм Анабел-принцеса от най-чистата кръвна линия на Анаритите! и няма да търпя това!"

Момчето я гледаше с възможно най-отегчения поглед на който беше способен някога.

"Е, принцесо някой да ти е казвал че прекалено много говориш? Или да позная никой не се е осмелил да ти го каже? Ще се учудиш колко неща не са си на мястото тук, а за да бъде разочарованието ти пълно ще ти кажа, че тук на никого не му пука че си с кралски произход, а само това че си момиче и ставаш за прислужница, но може и в това да не те бива. Няма да остана изненадан ако действително е така. Пан те вика на хълма. Препоръчвам ти да не закъсняваш."

"Ами дрехи?"

"Част от веселбата, ти си нова и затова ще си ги правиш." - той сви рамене и и се усмихна.

Тя отново започна да блести, но този път не за да успокой някого, а за да залепи Феликс на отсрещната страна на водопада.

От своя страна Феликс се забавляваше искрено, поне до момента когато бе изтласкан от Анабел на няколко метра назад.

Победоносния поглед се застоя замалко на лицето на принцесата, която се оказа залепена за земята от останалите момчета дошли на помощ на Феликс.

"Пуснете ме! Животни! Неандерталци! Разкарайте се от мен или заклевам се , че Острова ще ви стане тесен!.."

На заплахите и те я притиснаха още по силно ръководени от злобата, която н липсваше и от двете страни.