,, Защо не може да останеш Ана? Тук всичко е възможно,остнани тук с мен ...в Невърленд.,, Тя не можеше да го погледне в очите,та те бяха несъвместими..
,,Немога Питър,против правилата е...знаеш го,майка ми няма да одобри.,,
Само че момчето не...
Ще можеш ли да избягаш от себе си,да отхвърлиш природата си,за да спасиш най-скъпото си? Какво ще пожертваш само за да видиш отнази пътеводната звезда в живота си която никога не позволява на мрака да те завладее?
Злата кралица се чувстваше за първи път слаба,смазана,разрушена. Дъщеря и я нямаше,онзи лъч светлина ,който осветяваше така нелекия и живот. Дните се нижеха а от Ана нямаше и следа,освен може би остатъчния прах от портала. Но къде я беше отвел? Преумората се четеше по движениятами,бледата кожа и новопоявилите се бръчици от притеснение.
Кралицата приличаше повече на провидение отколкото н човешко същество.
Прах от портала....идеята Анабел да го е създала сама беше осъществима,но невъзможна на този етап на развитие на силите и.
Тя изтри сълзите си отново заемайки се с безуспешното издирване на дъщеря си.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Силен порой събуди заспалото момиче. Разярената буря гърмеше и святкаше, а гръм удари дървото под чийто клони беше потърсила подслон. Единственото нещо от което се ужасяващо бяха именно бурите отнели живота на баща и.
Беше чувала от Кая, че бурите са раздразнения дух Асасин, който изкрвал ядя си на Земята когато паднел в битка във Въздушното царство.
Може би ако се престраши да излезе изпод короната на дървото,чиято болка усещаше от поетигръм,можеше да умилостиви Асасин и той да престане да вилнее из острова. Но това го можеха горските нимфи, които по някаква причина ги нямаше тук. Пореден гръм накара момичето да се свие още повече в дървото, стон се чу от вътрешността му, тя отново чу болката на това дърво. Колкото и невероятно да звучеше нимфите я бяха научили да разговаря с природата, нещо което винаги и помагаше.
Тя се изправи слагайки ръце пред лицето си, за да го предпази от силния вятър, който удряше капките в лицето и.
Асасин! Асасин, спри ! Достатъчно!
Мощен тътен последван от светкавица разряза небето карайки я да потрепери.
Защо си го изкарваш на острова? С какво е виновна Природата,за твоята загуба в Въздушното царство?! Ти си главнокомандващ на цял легион въздушни войници, който обаче се държи като дете!
Държа се като дете така ли принцесо Анабел?
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Ярко сините очи на Асасин повлияни от новосъздадената буря изучаваха Анабел. Момичето бе подгизнало до кости, но противно на очакванията му тя излъчваше спокойствие. Аурата и се преливаше цветовете н живота и спокойствието, от векове не се беше случвало някой небесен войн да се материализира на Земята, а самия главнокомандващ бе невероятна новина.
Не наранява Природата, погледни колко е красиво, тя не заслужава гнева ти Асасин. Успокой се.
Усмивка разцъфна на лицето и караща я да сияе и то не в преносен смисъл. Асасин се бе загледал в момичето чиято мека светлина галеще лицето му. Бегла усмивка прибягна по лицето му и бурята започна да намалява.
И все пак ме нарекохте дете.
А не си ли такъв?
Тя му отговори с усмивка.
Може би. И все пак...е време да тръгвам.
Бурята се изпари, а заедно с нея и Асасин. Щеше да е дълъг ден.
