Кристално синята вода се разпростираше навсякъде докъдето погледът стигаше,а зеленината обгръщаше острова в защитническа прегръдка скривайки го от нежелани погледи. Анабел започна да се разхожа бавно по плажната ивица,навлизайки навътре докато зеленината не я скри. Песните на птиците се разпространяваха волно в околността. Анабел усещаше свободата във въздуха..внезапно момичето се оказа съборено на земята с увита лияна около глезените.
Заведете я в лагера! Феликс ще е доволен,а Пан няма да ни е сърдит повече. Множеството от момчета повдигнаха Анабел предварително завързвайки очите и с мръсен парцал. Смеха им заглушаваше нейните молби...в какво се беше забъркала отново?!
Усещаше как тълпата тичаше ,защото клонките на различните храсти деряха кожата и, не след дълго те спряха и я пуснаха на земята.
Кои сте вие?! Развържете ме,сега!
Парцала от очите и беше премахнат,а пред нея стоеше русо момче което и се усмихваше злобно.
Я виж ти какво изхвърлил прилива,браво момчета доволен съм-новата прислужница е чудесен подарък за Пан,все пак след като предходната умря....
Анабел преглътна тежко,къде се беше забъркала? Това място не можеше да е Невърленд,а тези диваци не би трябвало да са Изгубените момчета...
В каква каша я беше забъркал Румпелщилцхен? Тя беше длъжна да се досети ,че той непременно ще си направи подобна шега за нейна сметка. Сега не само че беше беглец,а и от принцеса щеше да стане прислужница на някакъв Пан.
Виж какво,неискаш да си имате проблеми с мен..никога!
Уви,на нейната заплаха се отвърна с неконтролируем смях и подигравки.
Ставай! Имаш работа момиче!
Онова грубо русо момче сряза лияната около глезените и,изправяйки я на крака и бутайки я силно напред. Ако знаеше с кои се държи като боклук щеше да съжалява до края на живота си,но не знаеше ....засега.
Анабел падна на земята,а онзи отново тръгна към нея,само че този път тя го изгори с кълбо от енергия.
Какво става тук? Феликс?
Анабел рязко се обърна към гласа. Зад нея стоеше момче със светло кестенява коса и сиво-зелено очи чакащи отговор.
Това е новата прислужница,намерихме я скитаща в джунглата,но тази е по-специялна владее магия.
Феликс стана изтупвайки дрехите си,докато погледите на Анабел и Пан изучаваха другия.
Кой си ти и кои са останалите диваци?
Момчето и се усмихна по много особен начин повдигайки вежда.
Нима не знаеш? Аз съм Пан,Питър Пан,а това са моите Изгубени момчета,е добре дошла в Невърленд драга. Казвайки това те се запътиха към върешността на джунглата където бе лагера на Пан.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Be my lost girl
Romantizm,, Защо не може да останеш Ана? Тук всичко е възможно,остнани тук с мен ...в Невърленд.,, Тя не можеше да го погледне в очите,та те бяха несъвместими.. ,,Немога Питър,против правилата е...знаеш го,майка ми няма да одобри.,, Само че момчето не...
