Be my lost girl

Тя не е твоя.

Сюриел беше преметнал Анабел на едното си рамо и безшумно тичаше през безкрайната гора. Каквото и да беше довело Искрица в Невърленд определено беше глупаво решение, явно взето на мига,спонтанно, защото от много луни насам Небивалата земя изобщо не беше защитено и надеждно място, защитаващо детските сънища. Всъщност сънищата на децата бяха от изключителна важност за поддържането на постоянен поток от енергия, която преминаваща през сърцето на острова се превръщаше в магически поток, подпомагащ цялосното циркулиране на магията. А сега, когато се бяха появили Пан и цялата група от проклети деца-демони ,Острова едва успяваше да оцелее за следващия ден. Елфът въздъхна, в предишните времена нямаше дори войни между расите и това само, защото Небивалата земя беше надеждно място...но сега нещата бяха прекалено различни. Пагубно различни.

Но може би появата на Искрица точно в този момент не беше случайна, поне на това се надяваше Сюриел.

Припадналото момиче, тежеше повече отколкото изглеждаше на пръв поглед. Сега младия елф имаше нелеката задача да представи Анабел пред Съвета на Старейшините по такъв начин, че да ги убеди, че тя е ценна (което си беше вярно, въпреки леко дивите ѝ изблици от време на време). А ако се справеше добре щеше да я представи и на принц
Адлай, беше сигурен ,че той е единствения , който е може би равен по сила и поне няколко хилядолетия по стар от Пан и щом се убедеше , че момичето което в момента му причиняваше болки в рамото заради тежестта си , си заслужаваше и може би щеше да помогне на Невърленд да се възроди отново, щеше да го повиши в по-голям пост при главната стража например, а момичето щеше да срази Пан. Това изглеждаше невероятен план. Наистина невероятен...толкова ,че Сюриел спря за да се усмихне на себе си.

Анабел от друга срана ѝ беше изключитрлно трудно да се ориентира в ситуацията. Макар тялото ѝ да висеше неподвижно от няколко минути на рамото на онзи елф, съзнанието ѝ беше отделено. И сега тя витаеше над тялото си. Можеше да види и Питър. Той беше близо,много близо. А тя определено не желаеше да ги настига. Но в момента не можеше да определи ,кое щеше да е по лошо: да остане тук с непознатия, или да се върне в тялото си и да побегне. И тази идея ѝ допадна ,много. Когато съзнание и тяло бяха вече едно, момичето се откъсна от тялото на невнимателният елф със самовлюбена физиономия.

Сюриел беше изненадан и то лошо,когато момичето ,което носеше от толкова дълго време на рамото  си ,изведнъж скочи и се затича на някъде. Не че знаеше пътя, просто го подразни , че тя опитва да се измъкне. Къде щеше да иде? С лекота Сюриел я настигна и я събори на земята притискайки я плътно с тялото си.