Част 1

192 18 4
                                    

Колкото по навътре навлизаха във острова ,толкова по студено и ставаше на Анабел. Феликс-дясната ръка на Питър разясняваше на момчетата за новата робиня,за това как вече няма те да се мъчат да ловуват и да готвят,а ще се съсредоточът върху "Перото". Макар Ана да не даваше вид че следи разговора им любопитството я изяждаше отвътре подтиквайки я към действия ,които винаги водени от любопитството и и докарваха проблеми.
Да умреш ли искаш?! Феликс я бе хванал за лакътя гледайки я студено.
Какво?
Феликс я пусна след като се постара да възпрепрядства евентуален контакт както на неговата така и на нейната кожа със странното разстение приличащо на дива роза растяща в северните градини на Замъка. Момичето смръщи вежди спомняйки си за своя дом. Дали някой беше забелязал отсъствието и?
Тя дори не ме слуша Питър! Защо да продължавам да внимавам вместо нея?! Ана отново се върна в реалността ако можеше така да се каже .
Защо се ядосваш? Това е просто едно увивно растение което имахме у дома!
Две от по малкоте момчета се доближиха към нея дърпайки я за роклята.
Това е усойниче,много е отровно. Токсините му те убиват причинявайки ти неупосуема болка...
Детето млъкна от строгия поглет от страна на Пан. Той не казваше нищо освен ,когато Феликс не се доближаваше до него прошепвайки му нещо. Той се усмихна особено на Ана преди да я нападне.

Be my lost girlOù les histoires vivent. Découvrez maintenant