Няколкото часа изморителен преход изцеждаха и последните сили на Анабел.
"Звезди....защо изобщо ми трябваше да включвам сделка с Румпел?! Тази стара лисица ме изпързаля добре.."
Тя клатеше глава след като изрази гласно мислите си.
" Значи Невърленд не е щастливо място,а най-вероятно някой изпаднал зандан,Изгубените момчета не са веселяци,а Питър Пан не е отзивчив и добросклонен тинейджър така ли?"
Феликс -дясната ръка на Пан и намигна след което я накара да се промуши през завеса от лияни.
Пред погледа на момичето се разкри смайваща глетка.
Няколко водопада ограждаха така наречения лагер,мъха ,лияните и лунният нарцис се бяха покатерили върху множеството малки къщички.
Островът усещаше Ана или живота ,които струеше от силите и . Щом момичето прокара ръка по поляната множество цветя разтворила пъпките си,съживени от допира и.
Това не остана незабелязано както от момчетата,така и от самия Пан.
Къде е Уенди?
Питър извъртя раздразнено очи,защо всеки се интересуваше къде е онази вещица Уенди? На дъното на океана ,ето къде!
Защо искаш да знаеш?
Гласа на Пан бе студен,точно колкото да и покаже че това е тема за която трябва да забрави да говори.
Ами нека да помисля-а да,може би защото тук всичко е нагоре с краката и тя може би ще ми помогне!
На така увереният и отговор всички избухнаха в смях.
И как? Ще плувате заедно ли?!
Феликс млъкна усещайки погледа ,а по късно и удър нанесен от Пан върху гърба си.
Както и да е имаш прекалено много работа. А сега нека да всички да си лягат!
Тя се запъти към една от мини къщурките,но бе грубо издърпана.
Ти нямаш своя къща. Ще спиш отвън.
Повече никой не каза нищо и я оставиха съвсем сама в заформящия се студ навън....,но тя бе прекалено уморена,за да отговаря каквото и да е.
YOU ARE READING
Be my lost girl
Romance,, Защо не може да останеш Ана? Тук всичко е възможно,остнани тук с мен ...в Невърленд.,, Тя не можеше да го погледне в очите,та те бяха несъвместими.. ,,Немога Питър,против правилата е...знаеш го,майка ми няма да одобри.,, Само че момчето не...
