Be my lost girl

Порталът

Кралицата нервно прелистваше няколко от свитъците с получените данъци,но вниманието и изобщо не беше съсредоточено там,а към държанието на дъщеря и. Защо го правеше? Толкова ли много искаше от нея? Какво е едно сърце,все пак я беше предупредила да не се сприятелява с никого,защото чувствата могът само да пречат. Но майчината и съвест не я оставяше намира. Дали не бе прекалено строга към нея? Тя въздъхна оставяйки свитъците на бюрото си от масивно дърво. Работата както винаги беше взела всичкото и време и сега падаше ноща...а Анабел най-вероятно отдавна беше заспала и за разговори бе късно,както и за разкаяние. Та тя искаше да научи дъщеря си да е непоклатима им,,Долината на Сенките,, щеше да свърши чудесна работа с превъзпитанието и.
Младата кралица заключи покоите си приготвяйки се за сън.

Анабел тихо излезе от стаята си,отправяйки се към стаята на Кая. Босите и крака тихо прекосяваха дългия коридор,щом отвори безшумно вратата на Кая се доближи до леглото и където тя спокоино спеше. Анабел сложи длан над мястото кудето се намираше сърцето на Кая зашептявайки заклинание предпазващо сърцето и. Дланта и засия в бяло. Щом приключи се усмихна за последно,бе спокойна никои нямаше да и навреди. Момичето тихо излезе от стаята стараейки се да не привлече внимание,въпреки че се движеше подобно на сянка.
П

ълната луна и пелената от звезди осветяваха пътя и,Румпелщилцхен не я бе излъгал -действително имаше портал . Множество стълби,а зад тях луната изглежаше огромна.
Ще се справя....
Започна да се изкачва постепенно нагоре,докато в един момент бе заобиколена единствено от звезди които я заслепяваха с блясъка си. Момичето затвори очи,предпазвайки ги от силното сияние. Усети вълните галещи кожата и. Тя отвори очи почти ведна оглеждайки се наоколо.
Бе успяла...