Любов от пръв поглед

Глава 1

Здравейте,името ми е Алексис О'Броузи. На 17 години съм. Имам кестенява коса и сини очи. Много обичам музиката,слушам поп и метъл,обичам роклли,високи обувки и други подобни,но така също обичам черни накъсани дънки,кецове и всичко черно да кажем,че съм 50/50. Стига толкова подробности за мен,нека започеаме. :)

Всичко започна докато бях в стаята си и ровех из телефонът си,когато получих есемес,от гаджето си на което пишеше " Алексис,трябва да скъсаме! Съжалявам,но не мога повече така! Аз вече не те обичам! "
Бях избухнала в сълзи,имах толкова много въпроси,но въпреки това написах само " Добре. " Не знаех какво да правя,бях съкрушена. Обадих се на най-добрата ми приятелка,Луси.

- Луси,можеш ли да дойдеш вкъщи? - попитах плачейки.

- Да,да разбира се. Какво се е случило? - попита тя.

- Коди,той скъса с мен!

- Какво? Кога? - попита смутено.

- Преди малко. Написа ми собщение.

- Добре,идвам. - каза и затвори.
Не по-малко от 5 минути тя беше тук.

Влезе в стаята ми и ме прегърна,а след това ме попита:

- Какво ти написа?

- Ето. - казах й докато й давах телефона.

- Как така? Нали до вчера казваше,че би дал живота си за теб,а сега? Трябва да говорим с него,веднага!

- Говорим? Защо и ти?

- Защото никой не наранява приятелката ми,а той го направи,хайде ела с мен! - каза заповеднически,но аз я спрях.

- Не,няма да усложняваме нещата. Аз го реших. Ще се върна в Ню Йорк,при леля. - казах й.

- Какво? Заради него ще оставиш майка си сама? Мен също?

- Майка ми не е сама,Стив е тук и той много я обича,а аз му вярвам. Колкото се отнася за теб всеки ден ще говорим,обещавам!

- А мога ли и аз да дойда с теб? Родителите ми и без това не ми обръщат внимание,а остава още седмица до края на учебната година,моля те!

- Аз...не знам,ако родителите ти не те пуснат?

- Както казах,не ми обръщат внимание. Е,кога тръгваме? - попита развълнувано.

- След седмица. - казах й.

- Но защо?

- Ти сама каза,че до края на учебната година има още седмица,след това ще заминем.

- Добре,аз отивам да кажа на нашите,чао. - каза развълнувано,а аз трябваше да говоря с мама защото не знаеше за решението ми.

- Здравейте,мамо,Стив. - усмихнах им се.

- Здравей,Алексис,как си? - попита мило Стив.

- Добре съм,а ти?

- Аз също. - усмихна се.

- Искам да поговоря с вас!

- За какво? - попита майка ми.

- Искам да се върна в Ню Йорк,при леля! - казах набързо.

- Но защо? - каза майка ми като стана от дивана.

- Коди,той скъса с мен! - отново започнах да плача.

- Скъса ли? Защо? - обади се Стив след като и той стана от дивана.

- Каза,че вече не ме обича и не иска да сме заедно. - майка ми и стив се спогледаха и майка ми каза:

- Щом това е твоето решение,аз съм съгласна. - прегърна ме.

- Стив,може ли да ми направиш една услуга? - попитах го.

- Да,разбира се. - усмихна се още веднъж.

- Може да прозвучи нахално,но не искам майка ми да остава сама. Може ли да живееш с нея? - видях как усмивката му става все по- голяма,той искаше да се нанесе тук още преди много време,но аз не бях готова,въпреки,че беше толкова мил,да не се местим понеже не исках да си тръгвам от тази къща.

- Щом това е твоето желание,аз ще го изпълня. - усмихна се още веднъж и реши да излезем някъде за да вечеряме.

Здравейте,надявам се първа глава от историята ми да ви е харесала. Ако искате да продължа можете да гласувате. :)