Любов от пръв поглед

Глава 16

Отидох при леля и я попитах дали познава роднините на семейството на Кам. Тя ми отговори с:Познавам само майката на негова братовчедка. Катрина.
-Ясно ми стана вече.-помислих си. Леля така също ми каза, че преди няколко месеца е била тук в Ню Йорк и, че й е подарила обеците си.
Катрина живее в Лондон, няма как да отида при нея.
Сега ще се концентрирам върху това да открия сестра си и баща си.
С Камерън май се скарахме.
Луси и Крис също се скараха. Джазмин не спира да флиртува с Крис.
Леля е много изнервена напоследък.
Затрупана съм с куб домашни и не знам с кое да се захвана първо. Всичко е много трудно.

Събудих се в 04:00 сутринта. Не ми се спеше, а нямаше какво да правя. Затова взех дневника на мама и започнах да чета.

Юли 26, 1999г.
Алексис е в обятята ми, държа я в ръцете си.
Иска ми се винаги да я държа в ръцете си и да не я пусна, защото пусна ли я, не знам какво може да се обърка. Искам живота на моята Алексис да е розов и да няма черни петна. Искам да живее като принцеса.
Трябва да я разделя с баща й за нейно добро, но как ще живее без него? Страх ме е Антонета и Катерина да не й направят нещо. Ако го направят ще ги убия с собствените си ръце, но не искам пак да вляза на топло, не и заради тях.
Не ми се иска да разбере за това когато порасне. Ще ме намрази.

Дори и да е така ще съм до нея. Не знам как ще й обесня защо го направих ако разбере.

Сега единствено се моля животът ни да е нормален и Джоун да не се върне.

С Алексис ще заминем в Лос Анджелис за да заличим миналото ни тук в Лондон.
Скоро аз и моята Алексис ще започнем нов живот.
С Джоун се разбрахме, че след като Алексис навърши 3 той ще замине за Германия и няма да се връща повече.

Имаше още какво да прочета, но това ми стигна. Знам къде е татко. В Германия.
Погледнах часът. 04:05.
Влязох в банята и се оправих. Накъдрих косата си понеже имах много време. А през това време мислех за нещата който мама е писала. Била е в затвора, защо? Живяла съм в Лондон? И още куб други неща. Не знам какво ще правя.
Когато свърших с косата си вече часът беше 04:28.
Сложих си грим.
Остана да се облека. Стоях около 15 минути пред гардерба мислейки какво да си облека. Накрая се спрях на бели къси панталонки с висока талия, черен потник който запасах в дънките и си облякох една сива жилетка.
Обух си черните боти и реших да видя отново часовника. 05:05. Взех раницата си и сложих лаптопа си вътре и се запътих към Subway. След 5 минути бях там и седнах на една маса. Не бях гладна и си взех само едно кафе.
Извадих лаптопа и започнах да търся хотели в Германия.
Обадих се и си запазих една хотлска стая. Още утре щях да замина за Германия.

Още малко постоях в нета и погледнах часът. 06:30.
Реших да тръгвам за училище макар и да е рано. Прибрах лаптопа обратно в чантата си и отидох да платя кафето си. 
Докато плащах чух силен гръм и започна да вали силно.
-Супер- помислих си.
Дано спре скоро.
Така 5 минути стоях в Starbucks, но после Джак се появи.

-Елена, побързай моля, след малко часът ми започва.-каза на касиерката.
Обърна се и ме видя.

-Алексис, здравей. Какво правиш тук?

-Чакам даждът да спре за да отида на училище.

-Ще те закарам, хайде.

-Не звучи зле. Благодаря ти.

-За нищо. Хайде. -каза взимайки кафето си и излязохме.

Така денят мина скучно. С Камерън не си говорехме, нито Крис със Луси.
Тя се изнесе от домът на Крис и дойде в леля.
Казах й за Германия и поиска да дойде с мен.
С нея стегнахме багажът си и легнахме.

Събудихме се в 06:00. Влязох и си взех душ, а след това и Луси. Изсушихме косите си и се гримирахме.
Отне ни 1час.
Не мога да повярвам, колко бързо.
Аз си облкох дънки и бял потник. Облякох си черното кожено яке и обух ботите си.
Луси пък си облече черни дънки, розов топ и кафявото си кожено яке. Обу си ботуишите който бяха в цвят с якето й и излязохме.

Бяхме на летището и чакахме. Когато гласът който ни каза да се качваме ние станахме и влязохме в самолета.

*Гледна точка на Камерън*

С Анджела стояхме в кухнята и си говорехме, но от прозореца видях Алексис и Луси с куфари тръгвайки нанякъде. Обадих се на Крис и излязохме да ги търсим, но безуспешно. Звъняхме им, но не вдигаха.
Питахме лелята на Алексис, но  тя каза, че не знае нищо. Явно трябва двамата да се заемем с това.

Здр.;зз хд. Дано главата да ви е харесала, но се съмнявам. Хд. До скоро.❤