Любов от пръв поглед

Глава 15

Джазмин имаше като очите на онази жена която ме наръга, много си приличаха. Анджела дойде при мен и ме прегърна, явно Камерън не й беше казал, че скъсахме  защото си мислеше, че все още сме заедно.

-Много се радвам, че брат ми има толкова красива приятелка. Алексис Камерън ми е говорил много хубави неща за теб.-обърнах се към Кам, който й правеше знаци да не казва нищо.-Онзи ден ми разказа колко те обича, 2 часа ме държа на телефона.-усмихнах се когато чух това.

-Така е,-обърнах се към него и казах:-Аз също много го обичам.-усмихнах му се и го прегърнах силно.
Часовете се нижеха бързо и така не осъзнах кога вече беше станало 03:23.
Джазмин бе толкова мила, Анджела също.
Когато Крис и Луси си тръгнаха часът беше 05:45. Не след дълго Джазмин и Анджела си бяха легнали и останахме само аз и Камерън.
-Камерън със сестра ти може да сте близнаци, но харектерите ви са напълно различни.

-Лош ли съм?

-Не, не си. Просто казвам, че...

-Нека не говорим за Анджела. Ела с мен!-задърпа ме за ръката.

-Къде?

-Не задавай въпроси.-каза отваряйки входната врата.
Влязохме в асансьора и той натисна 12-ти етаж. Чакай, това води към покрива на залата, какво ще правим там? Да не би да иска да ме убие? Божичко Алексис, какви измислици си милиш, разбира се, че няма да те убие, но пък от къде да съм сигурна?

-Пусни ме! Не искам да ме убиваш!-извиках аз правейки крачка назад и извадих телефонът си като оръжие... С какво по дяволите ще ми помогне този телефон??

-Какви ги говориш? Никой няма да те убива, чуваш ли се.-заяви смеейки се. Аз само го погледнах странно и изчаках да се изкачим. Не след дълго това стана.

-Погледни колко е красиво!-казах с отворена уста. Извадих телефонът си и направих снимки за снапчат.

-Алексис искам да бъдем отново заедно, не обичам Мелиса, а теб, само теб!-каза доближавайки се до мен.

-Аз не знам...

-Стига вече! Казах ти, че те обичам, какво не знаеш?-извика той.

-Камерън не съм сигурна дали трябва да се съберем, може би...

-Може би трябва да спреш да мислиш толкова много и просто да следваш сърцето си!-отново извика и се качи в асансьора.
Аз просто гледах изгрева и си мислех колко красив и спокоен е, искаше ми се и аз да бях толкова спокойна.
-Обичам те Кам, но как да ти кажа, че не можем да бъдем заедно, как?-питах се, но отговор на въпроса ми нямаше.

Хора съжалявям за супер кратката глава, но много ми се спи защото сега часът е 03:55, а исках да публикувам главата сега. Обещавам ви следващят път да е много по-дълга.