Любов от пръв поглед

Глава 11

Събудих се от телефонът, но не беше алармата, а мама. Защо по-дяволите ми се обажда във 07:00 ч. сутринта?

- Ало, мамо?

- Алексис, преди да ти кажа се успокой... - прекъснах я.

- Какво се е случило? - попитах притеснено.

- Баба ти... Снощи почина!
Затворих телефонът. Сълзите ми се спуснаха по бузите ми.
Веднага взех една жилетка и излязох от вкъщи.
Почуках на вратата на Камерън. Чаках около 5 минути, но накрая ми отвори. Не изчаках и секунда повече и го прегърнах силно. Плачех неконтролируемо.

- Алексис, какво става? Защо плачеш? Успокой се хайде, влез.
След като влязохме вътре и се поуспокоих малко му казах:

- Баба ми... Тя вече не е сред нас, няма я! Отиде си, завинаги! - отново започнах да плача. Той ме прегърна силно, без да каже нищо. Прегрътката му ме успокояваше все повече и повече. Искаше ми се завинаги да останем така.

- Защо скъсахме Алексис? Трябваше ли да го правиш? - попита съвсем тихо.

- Направих го заради и трима ни. А ти не действаш. Кажи на Мелиса, че все още имаш чуства към нея, преди да е станало късно.

- Не мога, аз все още те обичам.
- Аз също.
Изведнъж станах и му казах: - Кажи на Луси, че съм в ЛА, защото трябва да замина.

- Няма да мога да и кажа. Ще дойда с теб.

- Няма нужда, ще се справя.

- Стига, Алексис. Няма да те оставя сама.

- Благодаря ти. - опитах се да се усмихна, но не успях. - Отивам да си взема дрехи от вкъщи и да кажа на леля... - направих кратка пауза. - Божичко, забравих да кажа на леля! - след тези думи излязох от апартамента на Кам.

- Лельо, тук ли си? - извиках силно.

- Да, ти защо не си на училище?

- Лельо, баба снощи е починала!

- К-к-каво? Как така? К-к-кой ти каза? - виждах как сълзите й напират да излязат навън, затова и аз заплаках.

- Мама ми се обади тази сутрин. Каза ми, че баба е починала. Съжалявам. - казах плачейки.

- Събирай багажът си, ще хванем първят самолет от тук за Лос Анджелис. - каза и се запъти на горе, аз също.
След като бяхме готови аз, леля и Камерън се запътихме към летището.
След като пристигнахме на летището имахме малък проблем защото нямахме билети, но се оправихме.
След като се качихме във самолета аз седнах до леля, а Камерън зад нас.
Леля отиде до талетната, а аз останах сама. Реших да заговоря Камерън и когато се обърнах него го нямаше. Огледах се и го видях. Беше седнал до една брюнетка и си говореха. Кучката беше много красива и почти нямаше грим до колкото можех да видя. Реших да се включа във разговора им, какво лошо има? Сложих една фалшива усмивка на лицето си и отодох при тях.

- Камерън, какво правиш тук? Чаках те.

- Чакаше ме? - попита объркано.

- Да, трябва да поговорим. 

- Мхм... Алексис, това е братовчедка ми, Джазмин. - посочи момичето до него.

- Братовчедка?

- Джазмин, приятно ми е. - усмихна се тя.

- Алексис.

- Е, Джазмин, надявам се скоро да се видим отново. - каза Камерън и стана.

- Всъщост аз и Анджела планирахме да те изненадаме. - усмихна се.

- И как да ме изненадате?

- Другата седмица тя се прибираше от Лондон, и мислехме да дойдем при теб за няколко дни.

- Тя не ми е казвала, че ще се прибира.

- Както казах, изненада.

- Ще бъде забавно. - казах аз.

* Няколко часа по-късно *

Имах чуството, че за първи път съм в ЛА, беше ми много различно.
Вече бяхме вкъщи. Прегърнах мама и Стив.

- Миличка, ах, колко си пораснала. Станала си още по-красива. - каза ми мама.

- А ти, всякаш си се подмладила.
След това мама и леля започнаха да си говорят и други неща, а аз и Камерън решихме да излезем малко.
Бяхме в парка.

- Знаеш ли, като бях малка със баба идвахме тук. Купуваше ми сладолед и ми разказваше разни истории. - след тези думи една сълза се стече по бузата ми.

- Макар и да не е в този свят, тя все още е с теб! - прегърна ме Камерън. Когато ме прегръщаше се чуствах по-силна, и знаех, че ако отново сме заедно, ще бъда още по-силна.
Докато си мислех това, го видях... Човекът заради който напуснах ЛА, и страдах толкова много... Коди.
Не казах на Камерън, но се опитах да се скрия. За жалост, неуспешно.

- Алексис? Какво правиш тук? - попита учудено след като ме видя. Погледнах Камерън и с поглед му казах " Моля те, разкарай го. "

- Виж, на нея не й се говори за това, някой друг път, става ли? - Коди кимна и си замина. - Кой беше този? - продължи след като си тръгна Коди.

- Това е Коди.

- Момчето което те заряза със съобщение? - попита раздразнено, а аз само кимнах.
Продължихме разходката си и по едно време... Той ме целуна, без да каже нищо, или защо.

.......................