Любов от пръв поглед

Глава 18

*Гледна точка на Алексис*

Обърнах се към Луси със надеждата да не се шегува защото го правеше често.

-Наистина?-попитах.

-Да. Може да тръгнем сега защото е на 4 часа път. -отговори Скот.

-Ние?-аз, Луси и Остин извикахме в един глас.

-Да? Проблем ли ще е ако с Остин се присъединим?-аз и Луси се спогледахме.

-Не.

-Може да не е проблем, но другите ще ни чакат. Може да се обърка нещо и да не се върнем, а и преди малко Ед ми писа. До 20:00 трябва да сме в хотела, а утре сутрин в 06:30 се връщаме в Ню Йорк, няма начин. Съжалявам момичета. -изрази се Остин.
Скот го извика до себе си и отидоха в края на стаята и започнаха да си шушукат нещо, а по изражението на Остин си личеше, че не е съгласен, а Скот се беше усмихнал мазно. Не след дълго Остин последва примера му и също се ухили. Аз и Луси се спогледахме понеже ни беше някък си неловко.

-Добри новини. Ще дойдем с вас!-заяви Остин. Аз и Луси отново се спогледахме.

-Не искаме да ви създаваме проблеми. По-добре да се връщате в хотела си, ние с Лекси ще се справим. -ии отново ме нарече Лекси, това много ме дразни.

-Нее! Настояваме. Ще дойдем с вас и точка!-Скот сложи край на разговора ни.

-Наблизо живее чичо ми. Може да отида за да взема джипа му. Ще ми отнеме 10 минути, съгласни?-попита Остин. Аз кимнах. Май трябваше да си отидем със автобуса или пък такси, но късно вече. Луси изглеждаше леко уплашена, аз също. Заради това преди малко. Дали не бяха намислили нещо? Изглеждаха добри момчета, но все пак ние не ги познаваме.
След около 10-15 минути Остин беше пред хотела със джипа на чичо си и се качихме. След около час неловка тишина Скот я развали.

-Момичета иглеждате притеснени. Има ли проблем?

-Не, просто се вълнуваме.-отговори Луси. В същото време телефона ми изпиука.

"Не ходете никъде! Ще се заемем с търсенето заедно!"

Беше съобщение от Камерън.

"Няма да чакаме."

Написах съвсем просто и изключих телефона си.
Гледах пътя през прозореца и разглеждах, беше наистина красиво. Мислейки това се върнах назад... Когато Коди скъса с мен, когато реших да замина за Ню Йорк, когато се запознах с Камерън, първата ни среща - до последната. Всъщност ако не беше Мелиса аз още щях да съм с него. А и нали ако изпитваха нещо един към друг щяха вече да са заедно. Защо пък да не се върна при Камерън?

Нее! Сега не е време да мислиш за това!

Шибаното ми подсъзнание се обади.

А за какво иначе?

За баща си, сестра си която май напълно забрави...

Не съм щом сама си я припомних.

Камерън е последното нещо за което трябва да си мислиш.

И ти ли ще ми кажеш?

Даа! Аз съм ти, ти си мен!

Обърка ме.

Ти си тъпа.

Не ме наричай така! Ти се обиди сама!

Не, аз обидих Алексис.

Аз съм Алексис! Тоест ТИ СИ АЛЕКСИС!

И аз се обърках.

Да знам.

Чао.

Чао.

Да. Аз проведох най-тъпия разговор със себе си на света. Сигурна съм, че и на вас се е случвало, нали? Да, да сигурно. Май трябва да се успокоя.. Спи ми се...ии...заспивам!

Да. Не съм качвала глава от наистина много дълго време за което съжалявам, но нямах идеи, а и бях заета..както и сега съм заради училището и тн, но все пак няма да спирам да качвам нови глави. Това е всичко, до скоро❤