Любов от пръв поглед

Глава 12

В момента в който усните ни се долепиха си спомних колко хубаво бе чуството да докосвам меките му устни със свойте, беше невероятно отново да изпитам това удоволствие. В мислите си не знаех какво правя, и дори не осъзнах кога отвърнах на целувката му затова се отдръпнах.

- Съжалявам. - каза едва уловимо.

- Н-няма нищо, случва се. - казах със със фалшива усмивка.
Никой повече не каза нищо и продължихме да се разхождаме в тишина. Без да усетя вече бяха изминали 3-ри часа.

* Гледна точка на Луси *

- Звънях на Алексис, отидох в тях за да видя дали е там, но нямаше никой. Къде може да е? - попитах Крис сядайки на масата в стола на училището

- Обади се на Камерън, може да са заедно.

- Добра идея.
Звъднах на Камерън и вдигна.
- Ало, Камерън заедно със Лекси ли си?

- Да заедно сме.

- Къде сте?

- В ЛА.

- Моля?! - извиках силно. Всички погледи бяха втренчени в мен. -Какво правите там?

- Ами дълга история, но на кратко ето какво: На Алексис баба й почина и се наложи да заминем.

- Защо не ни се обадихте? Щяхме да дойдем също, а й като приятелка на Лекси трябва да съм до нея!

- Нямахме време, сега ще затварям, чао. - затвори.

- Какво става? - попита Крис изяждайки едно къртофче.

- Камерън и Алексис са в Лос Анджелис. Ние също ще отидем. Върви ни купи билети, а аз ще ни оправя багажа.

- Как така?

- Ти тръгвай, а аз ще отида да говоря с учетлката. - наредих посочвайки му изхода, а той кимна и стана от масата.
Останах сама и погледнах часът на телефонът си. Реших да разгледам снимките из галерията си. Разглеждайки ги видях снимка на която сме аз, Алексис и Коди. Божичко Коди! Ами ако разбере, че се е върнала? Няма начин да не разбере. На скоро разбрах, че той иска отново да се събере със Лекси, но нямаше да го позволя. Станах и отидох при Госпожа.
Почуках на врата и влязох.

- Здравейте госпожо Джонсън.

- Казвай каквото имаш, бързам.

- Ъм, добре. Налага се със Крис сп... - прекъсна ме.

- Кой е Крис?

- Той е по-голям, не е във вашят клас.

- Тогава не ме засяга.

- Но почакайте! Налага се спешно да замина за Лос Анджелис!

- Добре, заминавай.

- Но няма ли... - отново ме прекъсна.

- Точно сега нямам време за теб, чао. - каза излизайки от класната стая.

* Гледна точка на Алексис *

* 1 ден по-късно *

Днес бе погребението. Вчера Луси и Крис също дойдоха. Радвах се, че Луси е тук, в тези трудни за мен дни.
След малко трябваше да тръгваме, а аз дори не се бях приготвила. Спуснах косата си и си облякох една черна рокля, черно сако обух си ботите, взех чантата си и щях да изляза от стаята си, но точно тогава един дълечен спомен връхлетя в главата ми.

Бях на 10 с баба си говорехме и тя ми даде едно писмо. Спомян си, че ми каза да го отворя когато нея вече я няма на този свят.
-Къде е? - питах се. Ами да!
Камината във хола, там бях го скрила. В тази камина имаше скрит шкаф, но сега долу е пълно с хора как ще го взема? Мислите ми бяха прекъснати от Камерън.

- Алексис, време е!

- Ще ми е много трудно да говоря пред всички хора, непознати и познати, ще е много трудно.

- Ще се справиш, бъди силна! - сложи ръката си на рамото ми, а аз кимнах и слязохме долу при останалите. Погледът ми все водеше към камината. Питах се, какво пише на това писмо.
-Довечера ще разбереш Алекси, потарпи малко.-повтарях си.
Вече бяхме на погребението, трябваше да се изправя пред всички и да говоря.
Изправих се и отидох срещу им.

- Баба беше спрециален човек. Никога не се предаваше и винаги се усмихваше, жалко, че вече няма да видя усмивката й. Тя бе мъдра и честна жена, мечтая някой ден да бъда като нея. Смела, мъдра, честна, позитивна, и още куб неща който притежаваше тя. Баба винаги ще остане във сърцето ми и никога няма да я забравя, въпреки, че вече не е сред нас. - насълзих се затова отново се върнах на мястото си.
След като погребението свърши всички се разотиваха и забелязах младо момиче на около мойте години зад едно дърво и реших да я заговоря.

Здрявейте, това е новата глава и се надявам да ви е харесала. Имам доста идеи за следващите глави и затова ще се опитам да качвам нови глави по-често. 😄