Любов от пръв поглед

Глава 10

Отворих съобщението от Джак на което пишеше:

' Съжалявам, че те безпокоя толкова късно, но от както се срещахме не мога да спра да мисля за теб, искаш ли утре след часовете да излезем? '

Сърцетото ми щеше да изхвърчи, какво по-дяволите ми ставаше? Много се радвах, че ме кани на среща, да среща. ' Да, защо пък не? ' отговорих му и моментално получих отговор.
' На всеки ли отговаряш така?'
' Според теб? '
' Трудно е да се каже. Ще те чакам утре пред училище, не забравяй. '
' Бих ли могла да забравя? '
' Сигурно. '
' Лека нощ. '
' И на теб. '
Изобщо не ми се спеше. Мислех си, защо Крис не ми позволяваше да говоря със Джак? Реших да потърся във фейсбук хора със името Джак. Щях да му изпратя покана ако го намеря. Търсех и търсех и търсех, но не го намирах. Колко човека се казват Джак? Имаше дори и момичета със името Джак. Точно когато реших да се откажа видях снимката му. Натиснах на профила му. Името му бе Джак Джонсън. Хмм, Джонсън? Позното ми е. Не обърнах внимание на името му и продължих да разглеждам профилът му.

Събудих се и влязох в банята. Измих си лицето и зъбите. След това си сложих малко спирала, розов гланц и очна линия. След като бях готова отидох до гардероба. Дълго време мислех какво да облека. Исках да е нещо обикновено, но не чак толкова. Накрая се спрях на една черна рокля и яке. * снимката е горе 👆*
Обух черните си боти, взех раницата си и слязох долу.

- Добро утро, лельо. - казах след като седнах да закуся.

- Добро утро миличка. Как си?

- Невероятно, просто нямам думи да опиша колко дбре се чуствам. - казах весело аз.

- И на какво се дължи това?

- Вчера се запознах със едно момче и той ме покани на среща. - леля ме погледна невярващо.

- Как така си приела? Ами Камерън, ако разбере? - забравих, че леля не знаеше, че със Камерън вече не бяхме заедно.

- Да, забравих да ти кажа, със Камерън скъсахме.

- Как така? Защо скъсахте?

- Ами лельо... - щях да и кажа, но видях, че закъснявам, а щях да ходя пеша понеже отказах превоз от Луси.
Пътят ми пеше беше 10 минути, а първият ми час започваше след пет минути.
Дори да тичах, нямаше как да стигна на време.