* Гледна точка на Камерън * Алексис беше в болницата Луси и Моника останаха при нея, а аз, Крис и Стив се върнахме. Полицията вече беше в къщата и разследваше случая.
- Е, кажете, какво открихте? - попита Стив.
- Ами ,освен тази обеца, - каза докато ни я показа в един плик. - нищо друго. - отговори полицая.
( Бтв, това е обецата.👇 )
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Огледах я, беше ми доста позната, виждал съм я някъде. Отидох в стаята й за да прибера писмото. Щом баба й го написа само за нея е имало причина другите да не знаят. Докато излизах от стаята й се чу нечий телефон да звъни, беше на Крис. След като свърши разговора си по телефона дойде при мен.
-Алексис се е събудила, сега трябва да й покажем обецата, в случай че я е виждала, а лицето на извършителя си го спомня. Полицята ще дойде с нас, за да вземе показания.
- Крис, мисля, че има нещо общо със смърта на баба й. - казах притеснено.
- Как така?
- Погледни. - подадох му писмото и той го прочете.
- Баща й е жив? Има сестра?
- Какво?
- Къде намери това пимо?
- В стаята на Лекси.
- Върви кажи на полицята, че може да даде показания. - кимнах и казах на полицията.
* Гледна точка на Алексис * Събудих се в болницата. Спомних си лицето на жената която ме наръга, но не можех да си смопня къде другаде съм я виждала. Докато мислех това Луси влезе.
- Как си Лекси?
- Казах ти, че не обичам да ме наричате така!
- Добре, де, Алексис. - натърти на Алексис. - Как си?
- Ами бих казала добре, но конците не ми позволяват. - засмях се, но ме заболя корема. - Абе добре си си. - засмя се Луси също.
-Не познавам Карис, но познавам Камерън. - намигна ми.
-Ъгх, знаеш, че не обичам да...
- Говорим за него? Знам. Сигурно идва насам. - усмихна ми се, а през това време полицията влезе.
- Алексис О'Броузи, тук сме за да вземем показания. - поясни един от полицаите.
- О, ъм да. Ще ви кажа това което помня. - надигнах се малко от леглото. - Отидох да търся... - направих кратка пауза.. - едни обувки на мама защото ми харесваха, и тогава една жена се появи. Имаше доста къса коса, червенокоса и лицето й бе доста продълговато, но-най добре си спомням очите й... Бяха сини, светло сини, дори нечовешко сини, бяха странни... - полицаят ме прекъсна.
- А виждала ли си някъде тази обеца? - показа ми едно пликче в което имаше обеца.
- Дда, леля има такива, дори няколко дена преди да дойдем ги бе носила.
- Искате да кажете, че леля ви ви е наръгала?
-Не, жената не беше тя.
- Още нещо спомняте ли си?
- Ами, обувките й, бяха много красиви, но и странни, не бях виждала такива до сега.
- А знаете ли колко беше часът когато това се случи?
- Ами около 17:30 мисля.
- Добре. Благодаря ви за показанията и бързо оздравяване. - каза един от полицаите и с усмивка излязоха от болничната стая.
* 1 седмица по-късно * Вече бях добре, но все още не бяха открили жената която ме намушка. С Камерън, Луси, Крис и леля вече се бяхме върнали в Ню Йорк, обаче още нещо допатува с мен до Ню Йорк, дневникът на мама, ще си купи нов. Сега чакаме Джазмин и Анджела, момичето от самолета и сестрата на Камерън. Не след дълго те бяха тук. Този път огледах Джазмин по-добре. Имаше черна коса и сини очи, очи който ми бяха доста познати... Като очите на онази жена!
Ейоо!! ;зз Дано главата ви е харесала. Та ако сте фенове на сериала Сой Луна, който дават по Дисни Чанъл от 18:00, можете да погледнете историята на моя приятелка Lutteo_L До скоро.✨❤
