Любов от пръв поглед

Глава 3 - Ню Йорк

Седмицата мина бързо. Сватбата беше невероятна,много ми хареса и най-вече защото видях майка си отново щастлива след толкова много години.
Крис също живееше в Ню Йорк и предложи да живеем заедно,но аз отказах. Оказа се,че живее в отсещния болк,а когато Луси разбра за това,реши да живее при него.

Леля извади ключа и отключи вратата. Пред мен се появи един огромен апартамент беше невероятен ахнах когато видях огромния прозорец от който се виждаше целя Ню Йорк.

- Еха,имаш прекрасен апартамент. - погледнах леля ми.

- Благодаря. - усмихна ми се. - Ела да ти покажа стаята ти. - аз кимнах и я последвах.
Отворих вратата на стаята си и също имаше огромен прозорец от който се виждаше цял Ню Йорк,това много ми хареса.

- Стаята е много хубава. - усмихнах й се,а тя кимна и ми каза:

- Отивам да ни приготвя нещо за вечеря,а ти си оправи багажа. - кимнах й и тя излезе.
Отне ми 2 часа и половина да оправя багажа си,но най-накрая бях готова и влязох да си взема душ. След като бях готова отидох до гардероба си и си взех едни черни къси дънки и сива тениска,вързах косата си на небрежен кок и сляох долу.

- Ммм,ухае прексрасно. - казах аз като влязох в кухнята.

- Алексис,скъпа след малко трябва да изляза,ако искаш покани брат си и приятелката си тук за да не си сама,ако ти се дояде нещо което нямаме вкъщи на ъгала има супермаркет можеш да отидеш да си купиш каквото си поискаш денонощен е,ще ти оставя пари за да имаш.

- Добре. - усмихнах й се.

- Е,хайде,аз тръгвам. -прегърна ме и излезе.
Обадих се на Луси и Крис и те казаха,че не са си вкъщи,а аз им се расърдих,че ме оставиха сама. Не ми се ядеше паста,затова отидох до супермаркета за чипс.
Върнах се и търсех ключовете в чантата си,но ги нямаше. Ритах по вратата,но нямаше полза. Излезе едно момче което живееше срещу нас. Имаше кафява коса вдигната перфектно на горе,кафеви очи изпълнени с ярост,но изглеждаше толкова секси.

- Спри да шумиш,23:30 е! - каза раздразнено.

- Съжалявам,аз... Ключовете ми ги няма,а леля ми ще се прибере късно... И... - бях прекъсната,а в очите му нямаше и следа от онази ярост.

- Можеш да влезеш,ако искаш? - попита като ми направи жест да вляза.

- Аз... Претпочитам да отида при брат си. - казах и взех телефонът си като му се обадих и очаквах момчето да се прибере,но той остана.