След мъчителните 45 минути часът свърши. Преди да излезнем госпожа Милър каза, че в края на седмицата ще имаме концерт и всеки трябва да представи своя песен. Аз имам много свои произведения и мога да избера една, но повече ме притеснява,че ще пея пред толкова много хора. Аз съм много срамежлива и не знам как ще излезна на сцената пред цялото училище... Все пак това ще бъде моят първи концерт.
Преподавателката ни пусна в междучасие. Опитах се да намеря Лиам и да му благодаря, но навалицата ми пречеше. Сигурно беше излязъл от стаята по-рано...
Изведнъж някой ме спря. Това беше Никол.
-Хей Лена, кой ти е следващия час? - тя се спря пред мен и ме погледна с повдигнати вежди.
-Солвеж. А на теб?
-На мен също. Хайде! Аз ще те заведа. - тя хвана ръката ми, но аз се спрях.
-Ами Майкъл?
-Той има Математика.
-Окей. - Усмихнах се. Никол ме заведе до стая 203.
Следващите два часа бяха по-интересни и затова минаха по-бързо. След като дойде време за обяд, аз и новата ми приятелка отидохме към столовата. Тя беше препълнена с тинейджъри. Взех си храна и последвах Никол до една маса, на която седяха три момичета и Майкъл. Настаних се, а Ники започна да поздравява приятелите си. Не след дълго им казах:
-Здрасти! Аз съм Лена. - обърнах се с усмивка към момичетата, които стояха пред мен.
-Хей! Аз съм Валя, а това до мен са Джем и Елинор. - тя посочи приятелките и, които ми помахаха.
-Приятно ми е. - отвърнах. - Аз съм нова тук и не знам много за училището.
-Споко, ние ще ти кажем всичко. - Джем започна да разказва кое къде е. Аз внимателно слушах.
Говорихме си поне двадесет минути. Свършихме обяда си и всеки тръгна към следащия си час.
Станах и отидох към стълбището, но нещо ме накара да се спра. Забелязах Лиъм да разговаря с някои ученици... Сигурно това са му приятелите. Исках много да отидя при тях и да благодаря на Лиъм, но нямах време. Не исках мама да ми се кара, че съм закъсняла за часовете. Не след дълго се обърнах и продължих пътя си.
Часовете минаха много бързо. По принцип трябваше да си ходя, но реших да остана в училище и да си тренирам песента за концерта. Взех телефона си и изпратих съобщение на майка ми, че ще се прибера по-късно.
YOU ARE READING
Stay With Me
RomanceЛена е едно обикновено осемнадесетгодишно момиче, което живее със своето семейство в Лондон. Всеки свободен ден се занимава с музика - пее и се забавлява. Така приближава първият и ден в училище. В този ден жиотът на Лена се промени. Нови, все по-ху...
