Stay With Me

Chapter 5 ~ Mom?! Dad?!

Отворих широко вратата. Обърнах се и видях, че Лиъм беше още там. Усмивка се изписа на лицето ми. Все още не си беше тръгнал...

Обърнах се и тръгнах навътре. Огледах хола, кухнята и след това спалните.

- Роуз? Мамо? Тате? Тук ли сте? - силно извиках, но никой не ми отговори. Защо ли ги нямаше...? Все пак беше събота, а те не са на работа и Роузи не е на училище.

Затичах към входната врата, за да проверя дали Лиъм не си е тръгнал. За мое щастие колата му беше още там, а той си гледаше в телефона. Затворих и заключих вратата, отидох на прозореца на колатата му и почуках. Лиъм се обърна към мен с повдигнати вежди.

Отворих вратата и се настаних на седалката.

- Лена? Какво има?

- Родителите ми не са вкъщи, така че можем да отидем някъде. Ако искаш... - ухилих му се. Малко ме хвана срам, но все пак трябва мако да се отпусна.

- Окей - той ми се усмихна и запали двигателя.

- Къде отиваме?

- Изненада. - той ми намигна, а аз се засмях.

Повреме на пътя си мислех за родителите ми. Къде ли бяха и защо не са ми казали нищо? Малко се притеснявах, ала присъствието на Лиъм ме караше да се чувствам... защитена и спокойна. Още от първия ден, когато го видях, почувствах топлина и надежда... Надежда за ново, по-хубаво начало.

Гледах го дълго време. Той беше средототочен към пътя, който се извиваше по равнинното поле. Къде ли отивахме всъщност?

Не след дълго Лиъм спря колата и слезе. Последвах го.

- Ъм... Лиъм къде сме? - бях много объркана, тъй като спряхме на една отбивка до гората.

- Ще видиш. - той ми се ухили. - Хайде. Нека да тръгваме.

Той протегна ръката си към мен. Без да се замислям я поех и тръгнахме навътре в гората. Дълго вървяхме, а аз усилено вървях след Лиъм, защото не исках да изоставам. Много обичах да се разхождам из гората. Там може поне за малко да бъдеш сам, без грижи и притеснения. Щом погледнех нагоре виждах зелените листа, които пречиха на лъчите да навлязат в дълбоката гора.

След около двадесет минути ходене Лиъм спря. Аз се блъснах леко в него тъй като не очаквах да спре така внезапно. Така залитнах назад и точно когато си затворих силно очите в очакване на падането ми, нежната длан на Лиъм ме хвана за кръста. Отворих едното си око.