Stay With Me

Chapter 1 ~ The new life

Днес е първият ми ден, откакто се приместихме в Лондон. Разбира се, че в Берлин ми харесва повече, но вече няма връщане назад... Напуснах всички мои роднини и приятели. За баща ми и майка ми тук в Лондон ще бъде по-добър животът ни... Дали? Е, всичко си има начало. Поне се надявам да свикна бързо с новата обстановка.

Силен шум ме накара да подскоча. Посегнах към досадната аларма и натиснах копчето за изключване. Силна светлина ме накара да потъркам очите си. В главата ми беше пълна бъркотия, тъй като вчера не можах да заспя на новото си легло. Къщата, в която се преместихме, беше много голяма. Тя имаше два етажа и един голям двор. По принцип моята стая е най-голяма, тъй като има място за пианото ми и микрофона... Да, занимавах се с музика и единствено тя ме караше да се усмихна в първите ми дни.

Дълго се излежавах, докато не чух гласа на майка си.

-Лена, закъсняваш за училище! Не искам още от първия ти ден да закъсняваш.

-Добре, мамо. Ей сега идвам.

Станах от легато и се запътих към банята. Измих си зъбите и си взех бърз душ. Наметнах си кърпа, отворих гардероба и си извадих бельо, черна пола и бяла блуза на нотички. Бързо се облякох и си сложих черните кецове. Те ми бяха най любимите, а и без това не харесвам особено токчета...

Изведнъж на вратата се почука. Беше по-малката ми деветгодишна сестра. Тя е най-сладкото същество на света.

-Добро утро, Лена! - тя дойде и ме прегърна силно.

-Здрасти Роуз. Как си днес?

-Добре. Исках само да ти кажа, че с татко тръгваме към новото ми училище,за да се видим с директорката, така че мама ще те откара до училище... А, и още нещо. Много те обичкам сестричке!

-И аз теб Роузи.

Тя се усмихна и бързо изтича надолу по стълбите. Взех чантата си и я последвах. Долу ни чакаха мама и татко. Те обсъждаха нещо или по точно се караха. Често си говориха така, откакто се преместиме и започнах да се притеснявам. Приближих се до тях заедно с Роузи.

-Добро утрооо! - двете извикахме едновременно и двамата подскочиха изплашени. Силен смях изпълни къщата.

-Здравейте момичета! - каза мама. - Да знаете, че след десет минути тръгваме, така че побързайте.

Кимнах и се отправих към хладилника ,за да си направя мюсли. Попитах Роуз дали иска, но тя отказа. Сигурно татко и е направил сандвич.

След като закусих се отправих към колата на майка ми. Проверих си телефона, за да видя дали Лизи ми е писала. Тя ми беше най-добрата приятелка в Берлин и сега много ми липсваше. За жалост нямах никакви съобщения.

Мама вече беше там и ме чакаше. Седнах на предана седалка и се провикнах към сестра си и баща ми.

-Чао тате! Чао Роуз! И не забравяй да се забавляваш. Късмеет!

-Благодаря сестричке. Чао! - Роузи затвори вратата и тръгнаха с татко ми.

Не след дълго мама запали колата. Силният шум на двигателя отекна из въздуха. Гледах през прозореца и си мислех как ли ще мине този ден в Гилбс - новото ми музикално училище.