Stay With Me

I promise... - Chapter 18

Понякога можеш просто да се разчупиш на парчета дори и от една единствена дума, един звук, стилещ се редом със студения вятър. Никога не знеш какво те очаква зад всеки завой на своя път, но винаги продължаваме да вървим напред... Напред към далечната светлина. Но защо тя се отдалечава след всяка изминала стъпка... след всяка пролята сълза?

Къде съм? Това място ли е - земята, покрита от тъмна плътна мъгла. А в тази мъгла властват само и единствено тъмнината. Тъмнината, която сега властва и в моето сърце. Поредната дума, повтаряйки се като тътен в душата ми е проста - "защо". Защо всичко тряба да бъде скрито от тази мъгла? Знам, че трябва да се боря, но все една сянка ме тласка назад. Сянката на спомените, дълбоко постилящи се в сърцето ми.

Има ли край, не знам, но... Искам да спре!

Две поредни думи довършиха и сринаха живота ми, разчупиха сърцето ми:

"Осиновена си". 

Сама съм. Бях сама и винаги ще си остана. Лъгана, заблудена през всички изминали дни. Исках да знам всичко, но просто не мога. Не мога да издържа и не знам дали ще мога да чуя цялата истина.

- Лиъм... - едва говорех, а гласът ми трепереше. - Продължи. Не спирай.

- Баща ти не е човекът, когото познаваш. За какво мислиш се преместихте тук?

- За да си намери нова работа. За мама и тате тук беше по-добре.

- Грешиш, Лена. Той е шеф на една от най-известните организации, които съботират други компании. Тя се занива със всичко мръсно и подло. Полицията... - аз го прекъснах, като се изправих рязко, пренебрегвайки острата болка.

- Лъжеш. Ти лъжеш, Лиъм! Той е мой баща! Най-обикновен човек, който имаше много добра работа. Той е... беше добър баща, докато не ни напусна.

- Лена, моля те, седни. Боли те...

- Лиъм, говори! Искам да знам вс... - той ме прекъсна, карайки ме да седна отново.

- Добре. Само искам да се успокоиш. Човекът, който се прави на твоя баща, е жив Лена и ти го знаеш. Карл те изложи на опасност. Не те лъжа!

- Докажи го! - извиках и го погледнах яростно. Баща ми, ако вече ми е такъв, да е престъпник!? Това са пълни глупости, но...

- Според теб защо изведнъж се преместихте в Лондон? Защо след почти година ти писа, че е жив, а вие го мислихте за мъртъв? - беше прав. Татко не ми беше казал много неща. Все го питах и исках да видя какво работи всъщност, но той все отбягваше темата.