Stay With Me

Chapter 10 ~ Why...?

След думите на Лиъм се чувствах по-добре. Той ми показа, че държи на мен и ще ми помага. Но до кога ще е това?

   *********************************

Слезнахме долу в кухнята и отидохме да ядем палачинки. Лиъм ме покани да се настаня и ми каза, че ще отиде да вземе нещо за пиене. Аз кимнах и седнах на един от столовете. Цялата кухня ухаеше на палачинки. Бях токова гладна... Поразгледах се малко и забелязах колко добре е обзаведено имението му. Стаята, в която се намирах, бе голяма и уютна. В края и бе входа към хола, а отдясно бяха стълбите за горния етаж. Замислих се как живее Лиъм в тази голяма къща сам със своята сестра... Дали му беше трудно?

Изведнъж силния трясък ме разсея от мислите ми. Обърнах се учудено и видях как Лиъм бе изпуснал една от чиниите. Аз бързо се изправих и отидох към него, за да му помогна. Взех салфетки и едва сдържах смеха. Не след дълго се изпуснах и се засмях силно. Той се обърна към мен.

- Не ми се смей де - усмихна се широко и ми помогна с парчетата стъкло. - Ти остави на мен. Мога да се оправя и сам. Не искам да се порежеш.

- Спокойно. Ти отиди да оставиш другите чинии на масата, за да не изпуснеш и тях.

Той кимна семейки се и отиде до масата. През това време аз внимателно почиствах парчетата стъкло и си мислех колко непохватен е Лиъм. Сетне се засмях на спомена, когато бутна барабаните, преди да ни заключат в училище...

Училище! Съвсем бях забравила! Как може да съм толкова глупава! Та аз трябваше да не пропускам този ден, тъй като биха ме изключили! Забързах темпото си и в този момент едно голямо стъкло падна от кърпата, в която ги събирах, и ме поряза по дължината на дланта ми. Издадох лек вик и се затичах към банята.Видях с периферното си зрение как Лиъм се изправя бързо и ме последва до тоалетната. Щом стигнах веднага включих мивката и леко изчистих раната си. Толкова много ме болеше, че чак не забелязах Лиъм, който беше до ме и ми задаваше притеснено въпроси. Аз излъгах, че съм добре и го помолих да ми даде нещо в което да увия раната, тъй като не спираше да тече кръв.

Той кимна и се затича към горния етаж, а аз започнах да оглеждам раната. Тя беше доста дълбока.
Не след дълго излезнах от банята и се запътих към втория етаж, за да потърся Лиъм. Тъкмо завивах към стълбите и в този момент се блъснах в него. Аз залитнах назад и той ме хвана през кръста.