Stay With Me

Chapter 12 ~ My mind is a mess...

На другия ден станах по-рано, тъй като трябваше да се подготвя за училище. Измих сe, облякох къси дънки и черна блуза с къс ръкав и вързах дългата ми кесетява коса на хлабав кок. Пуснах два-три кичура да се спускат свободно около лицето ми, взех чантата си и отидох към кухнята.

Там серщнах мама, която си тараникаше нещо, докато ми правише сандвич. Аз отидох бавно до нея, поздравих я и след около пет минути взех храната си, благодарих и и бързо излязох от апартамента. Време бе за ново начало.

Докато вървях към училище си мислех как ли ще реагира директора за вчерашния ден. Дано да ми повярва... Дано да не ме изключи от училище. Защото ако това станеше...

След около десет минути стигнах училището ми и се запътих към първия ни час - физическо. Много не ми се ходеше, но все пак не трябваше да разочаровам майка ми. Преди няколко месеца бях една от най-добрите в спорта, но сега бях пълно разочарование. Избираха ме последна за отборите и ме слагаха или най-отзад, или някъде в страни.
Докато вървях по коридора забелязах как Никол си говори с група момичета. От отдавна не я бях виждала. Тя се опитваше да ме заговори, но аз все повече я отблъсквах от себе си. Бях толкова наранена и заради това отблъснах всичките си близки хора...

Реших да не прекъсвам разговора им и се отпратих към съблекалнята. Аз тихо влезнах и си оставих нещата. Обух си маратонките за тичане и преди да влезна в физкултурния салон отидох до тоалетната. Тъкмо тръгвах, докато някой извика името ми.

- Лена! Лена чакай! - веднага разпознах гласа на Лиъм. Аз се обърнах и видях как тичаше към мен. Не ми се говореше с него. Не точно сега и пред всички... Аз продължих пътя си към тоалетните, но отново бях спряна от ръката на Лиъм. Той ме обърна към себе си и ме загледа настоятелно със синьо-зелените си очи.

- Виж... Мога да обясня всичко. Само...- аз притиснах ръцете си към гърдите му и го избутах.

- О, моля те. Не си губи времето. Отиди при гаджето си. Има нужда от теб.- аз се затичах и влезнах в салона. Всички ме гледаха очудено, тъй като видяха сълзите в очите ми. Аз избърсах мокрите си бузи и отидох на мястото си отпред пред мрежата. Щяхме да играем волейбол. Не обърнах голямо внимание на шушуканията зад гърба ми и се обърнах напред, очаквайки сигнала на учителя. Изведнъж до мен се появи момиче.