Stay With Me

Chapter 7 ~ We have to be strong...

Вървях по пустия коридор на болницата. Бях само аз и няколко доктори, тъй като беше полунощ и Лиъм си беше тръгнал. Преди тридесет минути ме бяха завели при една сестра, тъй като бях припаднала на входа. Тя ме прегледа и ме настани в една стая и ми казаха да стоя там, за да си почина, ала аз не можах, тъй като исках да съм до Роузи и родителите ми. Бях с една нощница и с разрошена коса. Продължих да крача залитайки към последната стая - стаята на Роуз.

Не след дълго пристигнах и зачаках да ми кажат нещо за родителите ми. Седнах на студения под и се свих.

- Аз съм виновна... Аз съм виновна, че не ги предупредих. Виновна съм, че те катострофираха, докато ме търсят... Виновна съм, че са в това състояние. - извиках, плачейки.

Никой не ми обърна внимание, освен едно момиче, горе-долу на моите години. Тя се настани близо до мен.

- Хей, спокойно. Аз също чакам брат ми да се събуди от вече една седмица. - тя сложи ръката си на рамото ми, но аз продължавах да се взирам в една точка - Аз съм Руби. - Ти как се казваш?

Пак не отговорих. Вече нямам сила да направя нищо. Момичето въздъхна и стана.

- Ако ти трябва компания да знаеш, че съм долу на кафенето. - Руби се обърна и си тръгна. Аз седях в същото си положение. Всеки час се променях. Вътре в мен цареше мрак и тревога...

Не след дълго, уморена от всичките си мисли, затворих очи и се унесох в дълбок сън.

********************

Събудих се от гласа на една докторка.

- Извинете, но току що сестра ви се събуди. Може да влезнете да я видите, но не сме сигурни дали паметта и се е запазила напълно.

Кимнах, станах бързо и тръгнах към вратата. Влезнах тихо и видях Роузи да лежи на леглото със системи. Отидох бавно до нея и седнах. Тя усети присъствието ми и се обърна. Щом ме видя се усмихна и ме прегърна.

- Лена! - уви силно ръцете си около мен. Успокоих се, че ме помни, но все още имах притеснение, че може да не помни нещо. Изведнъж чух да плаче.

- Роузи. - заплаках с нея и я притиснах по-силно към себе си. - Тук съм Роуз. Всичко ще бъде наред.

Дълго стояхме така, докато не се отдалечи от мен.

- Лена, какво се е случило и защо съм тук? Малко не си спомням... - тя ме погледна настоятелно, а аз сведох глава и стиснах силно очите си.