Stay With Me

Chapter 9 ~ Lena?

Събудих се от силната светлина на слънцето. Изправих се леко от мекото легло, на което се бях настанила. В този момент се запитах къде бях всъщност. Огледах стаята. Тя беше боядисана в тъмносин цвят, а до леглото имаше голям рафт с книги. На края имаше китара с микрофон. Къде за бога бях?

Изправих се бързо. Не можах да се задържа на краката си, залитнах леко и се подпрях на един рафт, за да не падна. Бях много замаяна, главата ме болеше, а в очите ми плуваха тъмни петна.
Изведнъж спомените от вчерашния ден изплуваха в съзнанието ми. Сигурно бях в къщата на Лиъм, тъй като той ме беше отървал от онези тийнейджъри... Колко бях глупава само...!

Бутнах вратата, излязох от голямата стая и се запътих към стълбите надолу. Докато слизах усетих вкусния мирис на палачинки. От кога ли не бях яла? В този момент се сетих как преди около две-три години аз, Роузи, тате и мама се смеехме на градината в старата ни къща и ядохме палачинки. Татко толкова ни разсмиваше...
Изведнъж се спрях по средата на стълбите и седнах на едно стъпало. Покрих главата си с дланите си. Една сълза се оретъркули по бузата ми. Дали сега татко ме гледаше или следеше действията ми? Ако беше така, сигурна е много разочарован от мен. Толкова много ми липсваше... Нуждаех се от него...

Изведнъж станах от земята и избърсах сълзите си. Трябва да бъда силна... Поне за да мога да се грижа за Роуз.
Продължих пътя си към долния етаж. Слезнах долу и се огледах. Нямаше никого. Сетна започнах да се разхождам и да разглеждам големия апартамент. Не след дълго се спрях, тъй като една снимка ме привлече. Отидох до рафта, на който бе поставена, взех я и започнах да я разглеждам. Снимката беше на едно усмихнато семейство. Жената беше с къса черна коса и беше прегърната от едър ухилен мъж с къса кафеникава коса. Пред тях се бяха хванали едно момиче и момче. Загледах се по съсредоточено в снимката и забелязах, че усмихнатото до уши момче бе Лиъм. Значи това е семейството на Лиъм. Той ми каза, че има сестра, но аз съвсем бях забравила... Бяха токкова щастливи заедно...

Разглеждах дълго снимката. Изведнъж гласа на Лиъм ме извади от транса.

- Вече си се събудила?- той се приближи към мен. - Как си? Главата боли ли те?

- Добре съм. Благодаря. - върнах снимката и се обърнах към него - Трябва да вървя. Благодаря, че ми помогна.