The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Свобода и разкрития

Тичам по коридорите в отчаян опит да открия Томас,Даруел или Шарлот.
Скована съм от мисълта ,че времето ми изтича.
-Ел...-чувам едва доловим глас от една от килиите.
-Томас!
Виждам измъченото му лице през решетките.
С всичка сила дърпам врата,но тя не помръдва. Концентрирам се и усещам как драконовата мощ се влива във вените ми,древна и непобедима.
Допирам огнена ръка върху металната повърхност и след секунди тя се разтопява,образувайки достатъчно голям отвор.
Влизам вътре,за да открия гротескната картина от снимките-металните вериги,закачени за сивите стени,придържат Том в разпнато положение.
С рязко движение ги откопчавам и той се свлича в ръцете ми.
-Всичко ще е наред,ще те измъкна оттук.-милвам челото му.
Сетне бавно ставаме,куцукайки по коридора в търсене на другите.
Необичайната тишина ме държи нащрек.
-Т-там...-изфъфля Томас,сочейки близка килия в края на един от коридорите.
При вида на познатото лице на Даруел,както и обагреното в собствената му кръв коса.
Измъквам и него.
-Момчета,вие се скрийте и ме почакайте. Ще намеря Шарлот и се махаме оттук.
-Н-не,Тереза..-опитва се Томас,а Даруел довършва:
-Запознахме се с нея. Може да отваря портали .
-Защо е тук тогава ? -питам учудена.
-Трябва й сила от някакъв източник-като батерия.
С решителна крачка се запътваме към Даровитото момиче.
На крачки от килията й е неподвижното тяло на Ксавиер.
Уверявам се ,че все още е в безсъзнание след което се заемам със спасяването на обезобразената тийнейджърка,чиито големи очи са изпълнени с уплаха и надежда.
Веднага щом излиза,освободена от веригите си,охлузили китките и до кръв,тя ме прегръща.
-Благодаря ти,толкова ти благодаря..-усещам как сълзите и мокрят косата ми.
-Нямаме време ,Тереза.-казвам,като леко се отдръпвам. -Ще можеш ли да отвориш портал с моята енергия ?
-Аз... Не знам... Предполагам.-тонът й е несигурен. Подавам и дланта си.
-Можеш.
-Но къде да ви транспортирам?
-Далеч оттук.-отсичам,докато тя поема подадената ми ръка.
Усещам как енергията ми се отцежда ,заменена е с болка. В стената се отваря овален портал,светъл като ден.
Пръв прекрачва Томас.
-Не мога да го държа повече.-изпъшква Тереза.-Само още един.
Поглеждам към Даруел.
С рязко движение той хваща момичето за раменето,разделяйки дланите ни и я хвърля в затварящия се портал.
-Какво правиш? -питам го бясна.
-Правилното нещо. Хайде да отиваме за Шарлот.
-Не и преди да го завържем с веригите.-соча Ксавиер на пода.
••••••••••••
-Шарлот?-питам пред поредната килия.
-Елия?-чува се в отговор сладникавият й глас,примесен с умора и агония.
Вратата е разбита за секунди,но Шарлот не е сама.
Вътре има над двадесет екипирани войника,до един в ярко червени униформи.
Няма вериги.
Блондинката е в подобно облекло,но с добавени златисти елементи.
На малкото й личице грее подла усмивка.
И тогава всичко ми се прояснява:тя е била.
През цялото време знаех,че има нещо сбъркано у нея.
-Изненада.-изчуруликва щастливо,плясвайки с ръце.
Обръщам се едва доловимо към Даруел.
-Бягай.-прошепвам.
Но войниците преграждат изхода.
-Не трябваше да удряш брат ми.-казва Шарлот,приближавайки се.-Но май вината е моя:все пак аз те карах да виждаш Кьорн през цялото време,заблудих всички,че нямам Дарба,както и че съм влюбена в Доминик,почовърках ума на Даруел,наши хора убиха Хайди и раниха Томас....
Засилвам се ,за да я ударя,но тя вдига длан и просто спирам. Без да мога да помръдна.
-Не разбра ли,че съм медиум. В пъти по -силна от този сладур тук.-поглежда към Даруел,който е уловен от стражите,докато бясно се мята.-Мога да си играя с ума ти.
-Приберете ги.-махва със свободната си ръка,а аз усещам убождането на четири дебели игли в гръбначния ми стълб.
След броени секунди падам на земята.
Неподвижна.
Сетне губя съзнание.
Авторска бележка:
Надявам се да ви харесва книгата :) благодаря от сърце на гласувалите и коментиралите! Реших да пусна няколко снимки на това как аз си представям героите и първата(горе) е на Шарлот. Интересна ли ви беше главата? Какво мислите ?❤️