The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Ярост и вечери

-Това беше едно от най-хубавите преживявания в живота ми.-казва Ейдриън ,когато най-после напускаме Дома на Даровитите,а слънцето ,чезнеща мека топлина,се е търкулнало в небесните дълбини.
-Радвам се.-смотлевявам,тъжна от раздялата с Хайди.
Първите минути от пътя минават в тишина,докато басовия му глас не я нарушава:
-Знаеш ли,това е невероятно. Това,което правиш за Даровитите,подслон,храна и всичко.... Впечатлителна си не само с външния си вид,Елия Улсия Арталийска.
Потръпвам неволно,докато колата набира скорост.
-Ъм,мерси.Но пълното ми име ме кара да се чувствам дори по-антична.-опитвам се да се пошегувам,за да скрия моментното си момичешко вълнение при милите думи.
-Антиките са редки,с много висока стойност и само за ценители. -отвръща безцеремонно.
Колкото и да ми е приятен той и разговорът ,не мога да оставя на това да продължи.
-Какво целиш,Ейдриън?-питам го с рязък тон,без да отклонявам поглед от пътя.
-Да бъдем приятели.
-Тогава прекрати сладките приказки,които несъмнено ще свършат работа при някоя жена на твоята възраст,но след толкова много време,прекарано в компанията на господа далеч по-осъвършенствани в изкуството на флирта,не можеш да ме трогнеш.-прекалено съм рязка,знам. Но той е брат на Том и не искам да го използвам или да му давам напразни надежди.
След като внимателно ме изслушва,той леко се засмива.
-Добрата стара Елия се завърна.
-Не ме познаваш.-ядно отсичам.
-Не ми позволяваш да го направя.-гласът му трепва.
-Защо искаш въобще? Примири се с факта,че съм поредната противна богата лигла с власт и това е.-изкрещявам.
-Защото не си. Преструваш се на лоша,на безскрупулна,на непукистка.
Слагаш маската на ледена кралица и криеш коя си всъщност!
-О,ти дори си вярваш?! Дай ми едно доказателство за твърденията си.
-Днес,когато видя Хайди. Когато тренираше Даровитите. Когато отговори на въпросите ми.Чувал съм много за теб,Елия.Знам ,че и ти чувстваш,че сърцето ти не се е вкаменило за тези векове. Пука ти.
Думите му се оттекват в съзнанието ми,повтаряйки се отново и отново.
Как може някой,който едва ме познава,да ме разбира така?
Мълчим.
Черешката на тортата е ,когато брат ми ми праща съобщение,гласящо,че Шарлот е приготвила вечеря и ни чакат.
Едва не разбивам телефона в яростта си.
В огледалото за странично виждане забелязвам,че очите ми блестят в драконово пурпурно.
Ейдриън ме поглежда притеснено.
-Добре ли си,Елия? Аз...
-МЛЪКНИ,ПО ДЯВОЛИТЕ!-крещя право в лицето му,топлия ми дъх сгорещява въздуха.
••••••••••••••••••
Вече изнервена до краен предел излизам от колата ,без дори да погледна Ейдриън ,и влетявам в стаята си като хала.
Искам да хвърля нещо.
Жертва на гнева ми става една нищонеподозираща ваза.
Бавно се успокоявам и започвам подготовката си за вечеря,когато меко почукване ме изважда от транса ми.
-Ел?-приглушеният глас на Андромаха пита загрижено.
-Влез,Анди.
Дори не поглежда парчетата стъкло,галантно ги подминава и стига до мен.
-Какво стана?
Заемам се с разказа си за днешния ден,докато слагам неутрални сенки на клепачите си.
-Той е просто мъж,Елия. Не го слушай. Имаш сърце за правилните хора.-отсича накрая,докато аз се оглеждам одобрително в огледалото.
Двете слизаме към трапезарията,а аз я разпитвам за бебето,изключвайки всички свързано с Доминик.
-Здравей ,Елия-весело поздравява Шарлот.-Андромаха.-кима към тъмнокосата гъркиня,а пластмасовата й усмивка се простира от ухо до ухо.
-Разбрах,че ти си приготвила храната,Шарлот!-казвам,стараейки се да бъда любезно.
Доминик влиза минута по-късно,само за да разменим начумерени погледи.
След него върви и Ейдриън,видимо смутен.
-Не смее да те погледне.-прошепва Анди.
-По-добре да не го прави.-отговарям й,а тя се засмива-приятен,звънък,искрен смях,който кара всички да я погледнат.
-Понякога си голямо дете,Елия.-стиска ръката ми лекичко преди да седнем на масата.
Подозрително оглеждам съдържанието на чинията си: сьомга-котлет,ориз,запечени картофи.
Решавам да дам шанс на Шарлот и опитвам. Добро е.
-Прекрасно е,Шарлот. Поздравления.-казвам най-искрено,а на лицето й светва малка усмивка.
Продължаваме с вечерята,междувременно изпълнена с безсмислени разговори между мен,Анди и Доминик.
•••••••••••••••
Тази вечер съм необичайно сънлива,клепачите ми тежат като олово.
Тялото ми е напът да ме предаде и решавам да заспя.
Събуждам се часове по-късно,само за да започна да кашлям като полудяла,дробовете ми нуждаещи се спешно от кислород.
Зрението ми е неясно,препъвам се,кунвуслии тресат цялото ми тяло.
Опитвам се да изляза от стаята си към свободата,но вратата е заключена,а пръстите ми не могат да намерят ключалката.
Преживях велики епидемии и войни,а ще умра от задушаване.
Велик край.
С всеки белодробен спазъм започват да излизат и кървави храчки.
Блъскам по вратата,първоначално силно и отчетливо,но с всяка секунда нови черни петна се появяват пред очите ми и ръцете ми падат до тялото,безжизнени.
Свивам се на пода,само за да чуя как вратата се разбива,падайки от пантите,и светлина нахлува в стаята ми,а две ръце ме сграбчват.
Авторска бележка:
Надявам се да ви харесва книгата засега :) ще се радвам ,ако драснете по един коментар и кажете мнението си за Елия,Ейдриън ,Анди ,Доминик ...