The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Мъчители и огнена смърт

-Май се събужда.-коментира непознат глас.
Отварям натежалите си клепачи с усилие.
Пред очите ми се разкрива добре осветена стая,която наблюдавам от голяма метална клетка.
На метри стои окован Даруел,а до него са Шарлот,Ксавиер и още едно момиче,облечено в червена униформа.
-Елия. Добре дошла в света на будните.-обръща се към Ксавиер.
-Мога да кажа същото за теб.-коментирам суховато,припомняйки си сладкото чувство ,преминало през мен,когато главата му издрънча в каменната стена.
-Ще си платиш за това ,което стори на брат ми!-заплашва ме Шарлот.
-Не можеш да ме нараниш.-подсмихвам й се,на лицето й е изписан гняв.
-Не теб.Него- да.-поглежда към Даруел.
-Шарлот...
-О,май се уплаши! Горкичката!Де да можеше да излезеш от клетката и да го спасиш!
Хвърлям се като подивяло животно към решетките,но щом го хващам дланите ми биват изгорени до кост.
-След години опити успяхме. Направихме клетка,която да задържи дракон. Можеш да благодариш на Марго тук.-Ксавиер ми обяснява любезно,сочейки непознатото момиче,което не е обелило и думичка.-Не се наранявай повече,Кралице. Ще си ми нужна после.-додава с обожание.
-Братчето ми те харесва-за него си по-интересна от всички други Даровити. След като свършим тук може би ще му дам да си поиграе с теб.Винаги съм смятала бележчиците му за лигави.-гласът на Шарлот трепери от злоба,а в ума ми изникват тежките листи кремава хартия.
Потръпвам неволно.Не ме е страх за мен,а за Даруел.
-Защо го правиш?-питам я.
-Защото винаги съм била изрод-от малка-момиченцето,което чете мисли. Всички ме мислеха за луда. И това е заради теб-ти и брат ти донесохте извънземната си магия тук. Ако умрете тя загива с вас.
Трогателно,мисля си.
-Не го наранявай,пусни го,аз ще остана.-опитвам се да я убедя,но изражението й е непреклонно,очевидно е,че тя е лидера на малката им организация.
Тя рязко дръпва косата на Даруел,сплъстена русокървава топка,отмятайки главата му назад.
-Ел?-гласът му е дрезгав,тих.
-Тук съм ,Даруел. Дръж се.-отвръщам,тревожна.
-Теб ли да нараним или нея?-за пръв път проговаря Марго,със сериозен,плътен глас,непривичен за момиче с нейните размери.
-Мен.-отговорът му е сигурен,изстрелва го без да се замисли.
-Не!Не!Даруел! -крещя,но напразно.
Шарлот грабва чук от масичка до нея и тръгва към окования медиум.
Ксавиер и Марго са го затегнали в безмилостна хватка,изнемощялото му тяло няма сили да се бори. Блодинката стоварва чука с все сила върху бедрото на пишящия Даруел,чува се противното Хрус,даващо ми да разбера ,че бедрната му кост е счупена.
Блъскам се повторно в решетките,причинявайки си болка,но без успех.При всеки опит да се превърна ,нещо вътре в мен се затяга,спира ме. Заклинание.
-Теб или нея?-отново пита Марго.
-Мен.
С рязък замах на чука,Шарлот се цели в другия му крак .
И уцелва.
Треперя от гняв и безсилие.
Сетне бившата ми снаха тръгва към мен. Спира на крачка пред килията ми.
-Ще гледаш. И нищо няма да може да сториш. Точно както когато видя Хайди,когато слагах образа на Кьорн в съзнанието ти,карайки те бавно да се побъркваш.
Преглъщам тежко.
-Ти или тя?-този път запитва Шарлот.
Преди Даруел да може да отговори,най-после гневът ми достига върхната си точка. Всяка капка кръв в тялото ми е чист пламък,готов да се разгори в невиждан,неугасим пожар.
Бариерата,поставена от заклинанието,се разбива на парченца.
За Хайди.
За Даруел.
За Томас.
За всички,убити като животни тук.
За всички "експерименти",заключени в клетки,част от колекцията на един луд учен и извратената му сестра.
Желязото от клетката се разпилява навсякъде ,когато се превръщам от пленница в пурпурен дракон,сеещ страх и смърт.
Уверените маски се свличат от лицата на мъчителите.
Изпепелявам Марго,изпречила се на пътя ми,в опит да направи поредното си заклинание.
Писъци и миризма на горяща плът изпълват въздуха.
Запушвам изхода на останалите брат и сестра.
Следващата ми жертва е Ксавиер. Налудното обожание в очите му е изместено от ужас. Смъртта му е бърза,не защото изпитвам съжаление към него,а защото бързам за десерта.
Връщам човешкия си облик ,цялото ми тяло е обградено от огнен ореол .
Шарлот е разперила ръце пред тялото си.
-Спри на място.-изкомандва,жалък опит да използва дарбата си.
-Триковете ти вече не работят,сладурче.-вдигам я с лекота за врата.
-Давай,убий ме.-хъхреща,останала без дъх,ме подканва.
Хвърлям я на пода.
-Не,не,Шарлот. Не искам да е бързо и безболезнено. Не искам да отидеш на другия свят заедно с брат си. Искам да страдаш.
Допирам врящата си длан върху красивото й лице,а тя изпищява.
Отдръпвам ръка ,за да разкрия яркия червен белег,като че жигосан върху нея.
Нямам време да се възхитя на творението си,защото вратата се разбива и стотици воина нахлуват.