The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Репетиции и прошка

-Хайде,всички по местата! Репетицията започва след малко!-гласът на Шарлот звучи дори по-сладникав и досаден през мегафона.
Днес,седмица преди сватбата,е голямата,последна репетиция.
Лицето ми е преминало в състояние на постоянна досада,защото Шарлот се изживява като принцеса от приказките,раздавайки заповеди,подреждайки ни като пешки върху игралното поле.
Обикаля заедно с Доминик ,хванати под ръка като първокласници.
-Бях поръчала цветята в слонова кост,тези са прекалено ярки!-изписква.
Ако не бяхме в църква,щях да изпсувам.
-Малка мис слънчице.-промърморвам под нос,но до мен Даруел се изхилва.
-Малко е... Капризна. Необичайна за вкуса на брат ти.-коментира.
-Малко?! Та тя е самото сладникаво лицемерие,облечено в коприна и диаманти.
-Хайде,хайде,нямаме цял ден!-провиква се Шарлот,сочейки ни. -Заемете позиции!
Сдържам хапливата реплика и изправям гръб до олтара.
Кума съм.
А поради невъзможността на Томас да ми бъде кавалер,кум е Ейдриън.
Андромаха,Кисая и братовчедката на Шарлот са шаферки ,а Даруел,Бенджамин и непознат близък на бъдещата ми снаха ще ги придружават.
Гостите все още не са пристигнали,тъй че репетицията протича в ограничен състав.
След час "изглаждане на детайлите" най-после кошмара свършва.
-Перфектционистка е,а?-Доминик цъфва пред очите ми,усмихнат.
-Може да се каже.-отвръщам възможно най-мило.-Прави ли те щастлив?-питам го,този път сериозно.
-Да,Ел. Много.
-Това ми стига.
••••••••••••••••
-Принцесо.
Отварям сънени очи мигновено.
-Ти не си истински!-гледам го в очите,седнал на края на леглото ми,все същия.
-Сама знаеш,че това не е така.-меко отвръща.
Потърквам очи.
-Значи полудявам.-суховатия ми тон го кара да се засмее.
-Не е смешно,Кьорн!
Настава тишина.
-Скоро ще дойда за теб.-обещава след което образът му започва отново да бледнее ,докато не остава нищо.
Скачам на крака и се втурвам по коридорите.
Удрям се в нечия твърда гръд.
-Хей.-хваща раменете ми Даруел.-Къде отиваш?
-Видях Кьорн!-шепна в тъмнината.
-Ел,той е мъртав. Сигурна ли си?-пита.
Тонът му не е обичайния,непозната нотка на грубост замъглява светлия му образ.
-Естествено,че съм. Не съм луда,Даруел.
-Полегни си. Привидяло ти се е.-снизходително ме избутва към стаята ми.
Примигвам невярващо,когато затваря вратата пред лицето ми.
••••••••••••••••••
-Аз,хм,съжалявам,че те зарязах на рожденния ти ден.-избягвам да срещна погледа на Ейдриън,докато повтарям думите,които репетирах с Андромаха.
-Вие сте ми шеф,г-це Арталийска. Не ми дължите нищо.-отвръща сериозно,равно.
-Ейдриън! Какво ти става?
-Ще ви помоля да ме оставите да изпълнявам служебните си задължения.-същият безразличен тон,лишен от всякаква топлина.
-Съжалявам! Наистина!
Мълчи.
-Какво искаш да чуеш ? Нали бяхме приятели?
-Именно.-е единствената дума,която се откъсва от свитите му устни.
-Сбърках. Не трябваше да те оставям. Но и ти не биваше да ми заповядваш!-повишавам глас.
-Не съм!
-На мен така ми звучеше!
Думите ни прерастват в крясъци,но поне успявам да извлека някаква емоция от Ейдриън,който старателно ме отбягва през последните дни.
-Не ми харесва като го правиш ...
-КОЕ?-искам да отскубна всеки един косъм от главата си от безсилие.
-Като се превръщаш в хищник,изкусителка,като лекуваш раните и яростта си с краткотрайни забежки. Ти си принцеса ,Елия! Дракон. Защо го правиш?
-Защото за разлика от теб пред мен не стои светло бъдеще ! Аз няма да намеря своя любим,няма да създам сплотено семейство,няма да бъда майка! Защото времето ми отмина и любовта ми се изплъзна между пръстите. Защото е най-доброто,което мога да направя. Какво искаш да правя?! Да се отдам на въздържание ,докато чакам избрания си,който вече изгубих?!
Виковете ми са преминали в настървен шепот.
Не усещам сълзата,докато той не я избърсва с топлия си палец.
-Май винаги те вбесявам.-констатира с едва забележима усмивка,а в очите му се чете съжаление.-Не плачи,Ел.
Заравям глава в гърдите му,абсорбирайки топлината на прегръдката му.
-Приятели?-питам.
-Приятели.
••••••••••••••
-И не намерихте никаква следа?-питам Даровитите.
-Който го е извършил,си разбира от работата.-отвръща Бенджамин.-Няма нищо. Търсим от дни.
Свивам юмрук.
-Почти сигурна съм,че има връзка с обгазяването на дома ми.-казвам.-Трябва ни план за действие и то бързо.
-Ами ако сложим примамка?-предлага Кисая.-Очевидно са след магическите същества.
-Твърде опасно е.-отсичам.
-Аз съм доброволец!-вдига ръка Уил,шейпшифтър на крехката възраст от шестнадесет години.
-Не.-повтарям.-Няма да подложа още един от вас на риск.
-Само помисли,Ел!Ще сме в пряк контакт,вие ще сте наблизо. Освен това винаги мога да се превърна.-настоява той на свой ред.
-Не ме карай да потретвам. Оставате в Дома за Даровити под двойна охрана до второ нареждане. Който напусне,ще бъде считан за прогонен без право на връщане обратно. Ще говорим утре след тренировка.
Чувам груповата въздишка,докато си тръгвам.
За ваше добро е,мисля. Послушайте ме.