The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Мъчения и съобщения

Удар.
-Откъде знаеш за Кьорн?-изкрещявам в лицето на шифтъра.
Кокалчетата ми се обелени,но съществото е в далеч по-лошо състояние-дупка от куршум,от която блика зеленикава кръв на бавна струя,едно лилавеещо затворено око,десетки малки порязвания.
Но не е казало и дума.
-Сетих се. Винаги съм искала да жигосам някого.-казвам с престорен ентусиазъм,докато се запътвам към камината.
-Недей.-прошепва едва-едва шейпшифтъра.
-О,ама то говорело!-хващам разкървавеното лице на съществото в ръце.-Кажи ми и ще ти покажа милост.
То кима бавно.
-Те се завърнаха.Червената армия. Целият свръхестествен свят знае. И трябва да заеме страна. Те знаят всичко за теб.-накрая леко се подхилва,сетне кикотът се превръща в ужасяващо стържене,докато зеленикавата кръв тече от зъбатата уста на шифтъра.
-Последен въпрос:защо убиваш човешки деца?
-Вкуснички са. А и този ужас по малките им личица-отново кървав смях.
Грабвам меч от стената,очите ми горят от ярост в драконово червено.
Горещината от ръцете ми се плъзва по острието,нажежава го.
Обръщам се към съществото.
-Нали каза милост...
Допирам изгарящо топлата си длан върху челото му,дърпайки главата му назад.
Изпищява.
-Т-ти си чудовище...демон...-крещи насреща ми.
Засилвам меча си,който минава като нож през масло,отделяйки главата от тялото на шейпшифтъра.
Въздъхвам,оставям на трофея си да се търкулне по пода и избърсвам ръце.
В главата ми вече се заформя план как да оставя едно много запомнящо се съобщение на Червената армия.
Оцелялвам вече хиляда и двеста години. По-добре тази армия да е голяма,защото в противен случай единственото червено ще е кръвта им по ръцете ми.
••••••••••••••••
Ако слушалките ми не се бяха развалили преди пет минути никога нямаше да чуя тихия плач на Анди,идващ от стаята й.
Отварям вратата лекичко.
Лежи свлечена на пода до банята.
-Андромаха?-влизам вътре притеснена.
Сядам до нея и галя косата й,а тя просто се сгушва в мен.
Стоим така няколко минути преди тя да протегне ръка и да ми подаде снимка. Ехографска снимка. На бебе. Големичко бебе.
-Анди...
-Мое е.-кресва в миг и лампата над нас избухва,заради дарбата й.-Бременна съм в четвъртия месец.
Следва нощната лампа.
-ЗНАЕШ ЛИ КОЙ Е БАЩАТА?
Всички електрически уреди започват да мигат като луди.
-Андромаха,спри.
Хващам китките й.
Тя слага глава на рамото ми,напълно сломена.
-Брат ти. Доминик.-прошепва,преди нов порив да разтресе тялото й.
-Как...?-питам изумена. Нито аз,нито Доминик можем да имаме деца,тъй като сме хибриди. Не и преди да се откажем от дракона си.-Сигурна ли си?
-Да,Елия. Не съм спала с никого другиго през това време. Нали знаеш,че направихме опит да се срещаме... И няколко пъти....-сълзите капят от очите и като водопад.-През първите два месеца нямах никакви симптоми . Всичко бе наред. Но днес отидох на лекар,заради повръщане и дискомфорт. И-и-и...
-Всичко ще е наред,миличка. Спокойно.-нежно разтривам гърба й,докато умът ми е напът да избухне.
-Той ще се жени,Ел. Не му казвай,моля те. Ще се справя.
-Който прави бебета ,си ги гледа,Андромаха. Остави всичко на мен.
••••••••••••••
-Ел,тъкмо те търсех да ти кажа нещо!-изчуруликва Доминик.
-Какво съвпадение! Да не би случайно да си забременил Шарлот? Тогава ще те призная за осеменителя на републиката.-казвам бясна,докато го изтиквам обратно в апартамента му.
-Какво говориш,Елия? Исках да ти съобщя,че изтеглихме датата на сватбата за след месец. Не е ли чудесно ?
-Не ме ли чуваш ? АНДРОМАХА Е БРЕМЕННА. Много бременна. От теб.
Той се засмива. Превива се от смях.
-Да,да,също така пингвините са почнали да правят сладолед.
-Изглеждам ли ти така все едно се шегувам?-питам,сграбчвайки го за яката.
Очите му се разширяват.
-Знаеш,че е невъзможно...
-Явно е.
-Колко...
-Четири месеца.
-Сигурна ли си?
-Андромаха не лъже.
-Не,не..аз..
Хваща главата си в длани и сяда на леглото. Понякога прилича на малко момче.
-Дом,стегни се.
-Елия,всичко се провали. Какво ще правя сега? Ами Шарлот? Не,не ,това не е възможно. Тя лъже..
-Доминик! Нямаш ли срам,нямаш ли гордост? Моят истински брат не би се държал така-той би поел отговорност за действията си. Той би утешил Андромаха и би казал истината на Шарлот.Кой си ти? Не те познавам. И не искам. Ще говорим по-късно. Посмей да кажеш нещо лошо на Анди.-казвам рязко,на един дъх.
Сетне си тръгвам.
Главата ми ще избухне. Не знам какво да направя и това ме подлудява.
Но тогава се сещам-съобщението ми.
Мятам се на мотора си,карам бясно към блатистата местност от миналата вечер.
Набивам главата на кола с ловко движение,бележка краси синьото чело.
Червеният дракон праща своя подарък до Червената армия.