The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Споделени нощи и не на себе си

В момента ,в който се прибирам с Ейдриън,сам самички в цялото имение,умората ми се изпарява,отдавайки място на непреодолимо желание.

Без да се замислям ,го хващам за яката и го целувам в празния коридор.Изненадан,той ми отвръща,ръцете му шарят бясно по гърба ми.Не след дълго се намирам опряна до стената,краката ми оплетени около кръста му,пръстите ми сплетени в косата му,докато устните му маркират врата ми,казвайки недвусмислено на целия свят,че съм негова.

-Ел,сигурна ли си...-казва между целувките,сякаш би могъл да спре.

Не му отвръщам,вместо това протягам ръка и отварям вратата на спалнята,намираща се удобно близко.

*************

Сънувам.

И го знам,защото съм сигурна,че не заспах някъде в джунглата.

-Ела.-невидимият глас се носи във въздуха,а топъл повей на вятъра ме тласка напред.

Босите ми крака ме понасят незнайно къде,стъпвайки по меката трева.Джунглата се сгъстява,дишането ми става тежко,пъстри змии се стрелкат на сантиметри от голата ми кожа,неестествено безцветна на фона на богато обагрената околност.

Пред очите ми се появява обрасла в зеленина малка сграда,по каменната й фасада са издълбани непознати знаци.

-Елия,влез.-настоятелно заповядва гласа.

Не правя нито крачка.

-Елия.

-ЕЛИЯ!-цялата земя се разтърсва и падам в тревата,а змиите ме заливат.

Отварям очи,обляна в пот,разтърсена до основи.

-Ел,опитвах се да те събудя.-слънчевите лъчи греят ярко в стаята,а Ейдриън,легнал до мен,ме гледа с тревога.

-Лош сън,всичко е наред.-успокоявам го,въпреки че вкусът в устата ми казва обратното.

*************

-Ел,ако не ми отвориш до 5 секунди,ще разбия вратата!-кани се брат ми от другата страна на банята.Той,Анди,Ейдриън и Том ме заплашват през последния час.

Не разбират,че не мога да им отворя.Не съм на себе си.Не знам какво се случва с мен:повръщам,света се върти,очите ми светят в драконово червено,а кожата ми ври.

Вратата е избита от пантите си-Дом спазва думата си,което ме кара да се свия още повече в ъгъла на ваната.

-Какво по...-Ейдриън го избутва,влизайки в голямата баня.-Ел,добре ли си?-затичва се към мен.

-НЕ МЕ ДОКОСВАЙ!-изведнъж нивото на адреналина ми се вдига и скачам на крака.Пламъци греят в дланите ми,бегло зървам отражението си в огледалото-косата ми е разрошена,на петна по ръцете и лицето ми са избили червени драконови люспи,зъбите ми са удължени.

Чудовище.

Ейдриън прави крачка назад.Андромаха ахва.

-Ел,успокой се,ще се оправиш..-започва Доминик,но не го изслушвам ,защото новото ми полу-драконско аз решава да направи дупка в стената и да побегне шеметно из коридорите.

*************

В лудата гонка с приятелите ми,новата Елия побеждава,яхвайки се на мотора ми.Не мога да се превърна нито в човек,нито в дракон,оставена на надеждата ,че черната каска ще скрие червените ми очи.

Виждам двойно,просто карам нанякъде.И така с часове в същото състояние на транс,докато ръцете ми не изтръпнат ,а денят се преполови.

На път съм да припадна,когато асфалта отстъпва място на каменна пътека.Неусетно усилвам скоростта.Пред погледа ми изниква скала.Краят на пътя.Правя неуспешни опити да завия,да сляза,да намаля,но тялото ми не ме слуша,оставяйки на кръвта във вените ми да замръзне при вида на предстоящото падане.Дано долу да няма скали,а синята вода простираща се отвъд хоризонта да е достатъчно дълбока.

Безмълвна молитва напуска замръзналите ми устни в мига ,в който втората гума на Харлито се отлепя от земята и се понасям с бясна скорост към тъмните води долу,готови да приемат тялото ми с плясък,последван от безкрайна тишина.

Пляс.

Болката от сблъсъка се разпростира по всяка моя клетка.Широко отворените ми очи наблюдават спокойното ми потъване,докато главата ми не се удря в дъното,изненадващо постлано с пясък,но достатъчно твърдо,за да загубя съзнание.

Безсмъртна съм ,нали? Дали мога да се удавя?