The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Новопридобита лоялност и краят на Червената армия

До един-Даровити. Душата ми се изпълва с гордост-Бенждамин,Ксения,Уил... Облечени в черно и огнено червени униформи,смело сражаващи се с останалите войници на Червената армия.
Предвождани са от Доминик,очите му блестят в бледия сребрист цвят на дракона му, и Ейдриън,единственият човек сред цялата спасителна армия.
Зад тях е Андромаха,въпреки напредналата си бременност,държаща в ръцете си кълба от електричество.
Шарлот е свлечена на пода до мен,Даруел лежи припаднал на броени метри.
Остават едва шепа Червени воиници.
-Спрете!-изкрещявам.
Неохотно всички извръщат поглед към мен,прекъсвайки битката.
-Не бъдете убийци,не бъдете като мен.-треперливият ми глас заменя типичната уверена реч.-Те са просто деца,привърженици на кауза,привидно чиста и идеалистична.Не са сторили нищо лошо. Убих организаторите. Пуснете ги.
Остатъците от противниковата армия са събрани в центъра на стаята,заобиколени от Даровити.
-Присъединете се към мен. Тези,които са хора-добре дошли сте в компанията ни,а до всички с дарба-това,което тя-соча към Шарлот-ви е наговорила е лъжа. Трябва да приемете същността си,да овладеете таланта си,да го използвате за добро.
Тишината е тягостна.
Но една вдигната ръка променя всичко. Непознато момиче на не повече от двадесет години ,с рижа,стелеща се като огън по гърба й коса,вдига длан във въздуха,хвърляйки с нечовешка бързина червеното си наметало.
Даровита. Светкавична.
-Аз,Жулиета,заставам до теб и се кълна във вярност.
Втора ръка е вдигната във въздуха,сетне трета... Докато всеки един от тях не се заклева във вярност на мен и меча ми.
Доминик ме гледа,изненадан и горд.
Ти си достойна наследница на майка ни,Ел.
Пратената мисъл се загнездва дълбоко в душата ми,разтреперваща самата ми същина от силата на неизказаните думи.
-А сега-освободете затворниците! Освободете всички заключени Даровити!
С вик новата ми армия потегля към първата си мисия,докато аз и Дом изнасяме Даруел,а Ейдриън слага белзници на Шарлот.
••••••••••••••••
Домът на Даровитите е пренаселен-превърнат е във временно убежище на всички останали Червени воини,както и на освободените,измъчени затворници,подлагани на всевъзможни експерименти. Свикала съм всички познати лечители,които в момента изцеряват раните им-физически и психически.
Умората ми взема превес,когато Доминик ме доближава и ме подхваща под рамо.
-Добре ли си?-пита ме разтревожен.
-Да.Извинявай,че прекъснах медения ти месец.-поглеждам го шеговито.
-Аз трябва да ти се извиня-не повярвах за Шарлот,бях глупав...
-Това е в миналото.-спирам го.
-Томас ми звънна по-притеснен от всякога. Пристигнахме възможно най-бързо. Но Ейдриън свика Даровитите сам. -вдигам вежди учудена.-Колкото и да искам да си поговорим,ще трябва да е по-късно.
Без да ми даде време да протестирам с усмивка ме хваща за раменете и ме обръща лице в лице с Ейдриън,стоящ зад мен.
-Здравей.-прошепва,свистящите му дъх гъделичка лицето ми.
-Здрасти.-отвръщам простичко.-Май и на теб дължа извинение за това,че те ударих.
Засмива се гърлено,по неговия начин.
-Определено беше начин да направиш първата ни целувка запомняща се.
Смея се на свой ред,но дъхът ми секва ,когато прибира един непокорен кичур коса зад ухото ми.
-Знаеш,че ме побърка,нали?-гласът му отново преминава в шепот,разговорът ни остава загадка за всички наоколо.
-Да. Нямах друг избор.-на свой ред вплитам ръце в тъмната му коса,без да ме притеснява близостта на околните.-Ще ми простиш ли?
Не ми отговаря,а със свободната си ръка придърпва талията ми,телата ни плътно долепени,и ме целува със цялата страст,тревога и желание, на които е способен.
А аз му отвръщам,жадно пиеща от меките му устни.
Отдръпваме ме се,задъхани,само за да чуем тихо подсвирване.
Томас се хили доволно от единия край на голямата зала,а сетне всички започват да пляскат,носещи същите ухилени физиономии.
-Най-после.-въздъхва Том.-Мислех,че никога няма да спре да говори за теб,Ел.-Ейдриън поруменява,а от моите устни се откъсва кратък смях.
-Хайде да се прибираме,искаш ли?-пита ме,хващайки дланта ми в неговата много по-голяма.
Кимвам,потегляйки навън,но не и без да забележа доволните лице на брат ми и Андромаха.
Авторска бележка:
ИЗВИНЯВАЙТЕ,че не бях ъпдейтвала от толкова отдавна,просто ми се насъбра много в училище :) надявам се главата да ви е харесала ! Благодаря на всички,които гласуват и коментират.
На снимката е Домник ;)