The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Годежен прием и престрелки

Появявам се леко закъсняла-недостатъчно ,за да е дразнещо,а напротив -точно на границата. Всички вече са там-работници от компанията,всички гардове,приятели от близо и далеч,важни личности. И естествено,когато влизам през огромната масивна врата на блестящи шестнадестсантиметрови точкета и бяла вечерна рокля с провокативна,но изискана цепка точно отпред, всички погледи се вперват в мен.
Поздравявам няколко познати лица,проправям си път до брат ми и годеницата му в другия край на залата.
Докато някой не подпъхва ръка под моята и ме кара рязко да извърна глава.
-Какво...
Застивам.
-Даруел?-възкликвам при вида на познатото лице.
Прегръщам го.
-Здравей,красавице.-с него имаме история.Срещнахме се в Испания преди пет години.Започнахме като любовници,но общите интереси и дългите разговори,нашепвани в топлите испански нощи ни направиха нещо повече от това. Приятели,готови да умрат един за друг.И той е в мрежата на Даровитите-медиум е.
Мургавите му пръсти сключени с моите ,както и черния му костюм на фона на бялата ми рокля контрастират,но и изрядно се допълват.
Поемаме с уверена крачка към бъдещите младоженци.
-Доминик.-мъжете се потупват по гърбовете. Никога не са се харесвали особено,Даруел е по-артистичен и широкоскроен.
Безделник според Дом.
Номад според мен.
-Сестричке,радвам се ,че дойде.-прегръщам го. Има нещо различно у него,не е същия.
Шарлот държи чаша искрящо шампанско в едната си дребна ръка.
Облечена е в бонбонено розова рокля от сатен,която я кара да изглежда някак недодялана.
Някак не на място сред всичкия блясък наоколо-от гостите,през античните кристални полюлеи,чак до кристалната чаша Дом Периньон,която е хванала.
-Здрасти,Шарлот.-усмихвам се с доза съжаление.
-Елия! Изглеждаш великолепно.
-Благодаря ти.
Разговорът потъва по-успешно от Титаник и настава тази неудобна тишина между хора без допирни точки.
Вътрешно съм обидена на Доминик.
Дори не знам защо.
Може би защото не мога да приема факта ,че вече няма да споделя вечния живот с мен.
-Ооо,кой ли е толкова красив?А,да,аз!-чувам звънливото гласче на Анди зад гърба си.
Права е.
Със тъмносинята си рокля определено може да мине за магична принцеса.
Прави ми впечатление кавалерът й-Томас.
Вдигам безмълвно вежда в нейна посока.
В отговор тя свива леко рамене.
-Даруел!-възкликва след миг и се впуска в разговор с новодошлия.
Решавам да оставя брат ми ,който изпълнява ролята на фикус-стои,мълчи и е хубав,и поемам към терасата ,за да подишам от свежия нощен въздух.
Докато си проправям път през тълпата,чувам изстрел.
В миг залягам.
Писъци. Някой пада на земята.
С периферията си виждам ,че един от ранените е Томас.
Ставам от земята в пристъп на глупост,само за да получа куршум в крака.
Стрелците са четирима.
Продължавам с бърза крачка към озадачения непознат и в яростта си чупя врата му с две ръце,взимам пистолета му и правя три извънредно точно изстрела.
Бум.Туп.Бум.Туп.Бум.Туп.
Когато адреналинът се оттегля забелязвам притеснените лица на гостите ,както и факта че още пет кървави петна крясят роклята ми. Строполявам се на земята,без да имам възможност да се огледам за Дом,Анди,Томас или Даруел.