The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Болници и нощни разговори

Правя поредна обиколка на етажа на болницата.
Прекрасното частно отделение   в момента е заето с 17 ранени от престрелките,сред които и Томас.
Четирима от гардовете са мъртви.
Още съм с бялата ,оцапана с кръв, рокля.
-Седни.-казва ми брат ми,потупвайки мястото до себе си.
-Не ми казвай какво да правя.-отвръщам по-силно и по-ядно от нужното.
-Ел,моля те. Така само се изтощаваш допълнително.
Послушвам го. Прегръща ме през раменете.
-Какво ще правим с гостите?Всички ме видяха.
-Сигурен съм,че ще го отдадат на страха си. Ама си беше доста добра.
Леко се усмихвам.
••••••••••••••
-Къде е брат ми?-през вратата влетява като хала Ейдриън.
Бих могла да попитам същото . Заспала съм и Дом се е изнизал.
-В 114 стая,няма да те пуснат. Андромаха виси пред вратата от час.-отвръщам раздразнена,че ме е събудил.Имам нужда от почивка. Раните на местата на куршумите са зараснали,но сега морното ми тяло плаща цената.
Без да каже нищо ,почти непознатият сяда до мен.
-Досега ме преглеждаха. Той дали ще се оправи?
-Виждала съм мъже да умират и от по-малко,но и съм виждала герои,които оцеляват с десет стрели в гърба. Мисля,че Томас е от втория тип.-отвръщам суховато,но вътрешно се моля той да се оправи.В това съм ненадмината-да сложа маската си на студена и бездушна,на непукистка,която удобно се е настанила на лицето ми през вековете.
А под нея съм аз,каквато бях преди хиляда години-млада,влюбена в един отдавна загубен мъж,изпълнена с надежда и емоции.
Сега съм отегчена -от света,от хората,от различните по вид,ала всъщност еднакви мъже,които ми действат като моментен опиат.
Осъзнавам,че съм се отнесла в мислите си,едва когато Ейдриън лекичко ме раздрусва,за да го чуя.
-Да?
-Питах дали имаш нужда от кафе или нещо за хапване. Изглеждаше бледа.-изражението му е притеснено. Косата му леко пада в очите.
Получавам съобщение от Анди:
Вкараха го за опeрация. 4 часа.
Показвам му безмълвно телефона си.
Цветът се отдръпва от лицето му.
-Хей.-обръщам се към него меко.
Хваща главата си в мъжките си големи длани.Мълчи.
-Ела.-правя нов опит.Бавно разплитам ръцете му.Хващам едната и той неволно става.
Повеждам го по коридора на добре познатата болница.
Знам точно къде да го заведа.
•••••••••••••
-Красиво е.-е първото нещо,което чувам от устните му за миналите часове.
Визира звездното небе над нас.
Намираме се на поляната до близкия китайски ресторант. Стигнахме до тук с колата му по добре познатия хълм,но не и преди да взема някои неща за хапване.
Сътворявам нещо като пикник с китайско и едно поомачкано одеало от багажника му.
Лежа ,а свежата трева гали глезените ми.
-Томас ще се оправи. Чувствам го.-уверявам го.
-Дано.
-Ейдриън ,не те познавам добре,но трябва да се стегнеш. Не му помагаш. Той би искал да си силен. В ръцете на най-добрите лекари е.
-Прави са.-отвръща простичко.
-Кои?
-Останалите гардове.Наистина имаш остър език,Елия. Казвам го като комплимент,защото истинските хора са рядкост.
-Ами тогава благодаря за комплимента,но тъй като аз взех китайското мисля ,че сме квит.
Той се засмива. Истински гърлен мъжки смях.
Сетне става и ми подава ръка.
Поемам я и се изправям на свой ред.
-Трябва да се връщаме.-изрича тихо,сякаш да не наруши спокойствието на нощната природа.
Кимвам в отговор.
Отваря ми вратата на колата.
-Знаеш ли,Елия,благодаря ти.
-Няма за какво.
-Приятели?
-Познати с добри изгледи.-отсичам с крива усмивка,докато колата набира скорост.