The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Шейпшифтъри и илюзии

-Добър вечер.-казва с дрезгав,сънен глас,докато се качвам в колата.
-Карай към ъгъла на Монте Карло и Бринстън.-отвръщам рязко.
Кракът му настъпва газта и потегляме.
-Какво има там?-Ейдриън прави нов опит да ме заговори.
-Шейпшифтър,който търся от месеци. Отвлича деца.
-Шейп..какво?
-Същество,което приема различни форми -хора,животни. Този е от висшите-може да се превъплъти във всеки един човек.
Разговорът замира,докато любопитсвото му надделява.
-А как ще се справиш с това нещо?
-Ще го изпепеля. Огънят ги убива много ефикасно.-поглеждам го.-Карай малко по-бързо.
Така и прави,само за да спре след километър на дадения адрес.
-Стой в колата.-предупреждавам го.
Той се подсмихва ,но кимва.
Излизам с бърза крачка и се оглеждам.
Андромаха е зад ъгъла заедно с трима от гардовете.
Безмълвно посочва зад една порутена сграда на стотина метра.
Цари мрак,осветената улица бавно преминава в блатиста местност.
Чувам как нещо изпуква сетне писък.
Обръщам се и виждам Шейпшифтъра в истинския му вид-неестествено изцъклени очи,белезникаво-синкава кожа,уста ,пълна с малки остри зъбки.
Движи се светкавично бързо,разкъсва на парчета изпищелия гард,кръв опръсква лицето ми.
Наддавам боен вик,подскачам и във въздуха се превръщам в дракон. Усещам познатата топлина,прилив на енеригия,чувство за надмощие тече по вените ми.
Огън струи от пастта ми право към съществото,което се опитва панически да избяга,но след миг пламъците го подхващат и мириса на горяща плът изпълва въздуха,в компанията на тънки,замиращи крясъци.
Приемам бавно човешк вид,Андромаха ми подава одеало,имайки се предвид поопърления ми тоалет.
-Елия.-чувам зад гърба си.
Гардовете насочват пистолетите си към нещо,което все още не виждам.
Обръщам се.
Висок. Смугъл. Черна коса ,сплетена на плитка. Игривите очи. Изсечената челюст.
-Кьорн?
Гласът ми не е обичайния,възпитан и леко дистанциран.
Гласът ми е треперещ,момичешки,развълнуван.
Правя крачка напред,сетне втора,докато ушите ми не заглъхват от изстрела на пистолет и Кьорн пада на колене върху земята ,дупка зее в корема му.
Две силни ръце ме дърпат назад ,а аз се дърпам безсилно,крещейки,плачейки в пълен ужас.
-Елия!Елия!-казва Ейдриън в ухото ми.-Това беше чудовище. Виж.
Поглеждам пак,въпреки страха и тъгата ,и погледът ми се спира на синкаво същество с по-малък размер от предишното.
Шейпшифтър.
Спирам да се дърпам и се облягам на широката гръд на Ейдриън.
Андромаха идва и ме прегръща,бърше сълзите ми.
Трябва ми миг да се съвзема и да сложа каменната си маска.
-Още е живо. Завържете го и го натоварете в джипа ,искам да го разпитам.
Анди се заема заедно с момчетата на работа,а Ейдриън ме повежда към колата.
-Добре ли си? Имаш ли нужда от нещо?-пита разтревожен.
-Казах ти да си стоиш в колата.-отвръщам сухо и се настанявам на предната седалка,усилвайки радиото.
Той разбира намека и млъква.
Знам,че не го заслужава,но съм разтърсена из основи.
Моят Кьорн.
Изглеждаше толкова истински.
Толкова жив.
Потъвам в меката кожена седалка и се оставям на умората,която бързо и удобно си свършва работата и заспивам  дълбоко и неусетно.
Авторска бележка:
Надявам се да ви харесва книгата поне засега. Обещавам ,че съм намислила интересни неща за по-нататък :) Ще ме зарадвате много(МНОГО МНОГО) ,ако коментирате :) Какво мислите за Елия? А за Ейдриън? Валирия или Елия?