The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Ледена дистанцираност и огнени нощи

Започвам да се смея неистово.Но не с истински топъл смях,а кухо,истерично,с ужасяващ налудничав звук,извиращ от дълбините на гърлото ми. Ейдриън просто стои и ме гледа недоумяващо.
-Ел?-най-после посмява да попита.
Спирам да се смея и забивам леден поглед в неговия.
-Тръгвай си.-тонът ми е идеално спокоен,някак дистанциран.
Той скача на крака и ме доближава.
-Елия,къде си била?-сякаш тепърва вижда с какво съм облечена.
Не му обръщам внимание. Подминавам го,събувам високите си обувки и поемам към банята.
-Елия!-Ейдриън ме следва като сянка,отказващ да се предаде.
Поглеждам отражението си в голямото огледало над мивката. С мокра кърпа отмивам размазания грим под очите си.
-Елия,говори ми!-настоява той.
-Не желая.-отвръщам.
-За какво си ми бясна? За това,че се опитах да продължа без теб?
У мен отново напира кухия смях.
-Да продължиш без мен? Досега не съм виждала някого,който да е успял.-осъзнавам колко надменно звуча,но е самата истина.-Съдейки по факта,че изостави приятелката си,за да ме търсиш и си ме чакал с часове,мисля,че няма да си първия.Но аз не искам чужди вещи. Иди си.Вече не искам любовта ти.
Усещам как се напряга зад мен.
-Не говори така,по дяволите!-изведнъж всички емоции в него вземат предел и хваща китките ми.-Елия,знам,че не дойде до тук само да оставиш поканата за сватбата на Томас.
-Дойдох,за да те видя. Видях те. Време е да се връщам. -откъсвам ръце от неговите.-Но преди това трябва да поспя. Върви си.Пречиш ми.-излизам от банята и отварям вратата на апартамента-недвусмислен жест,който само подсилва думите ми.
Всичко в мен крещи "не си отивай".
Но не мога.
Той не заслужава да бъде част от моя живот-Ейдриън заслужава много повече от това. Ще му е по-добре,по-спокойно да прекара бъдещето си с някой като Тара-някой нормален.
Най-после той тръгва към вратата. Изглежда бесен. Но вместо да излезе,дръпва с рязко движение дланта ми от бравата,хващайки я в своя масивен юмрук,и затваря вратата.
-Знаеш ли,принцесо,от всички неща,които ми наговори,съм съгласен само с едно:никой не може да продължи без теб веднъж щом си станала част от живота му,щом е вкусил и капка от чудото наречено Елия Арталийска.-вече хванал и двете ми ръце,той ме повежда назад и назад,докато не усещам мекия матрак на огромната спалня зад мен.-И няма да съм първия. Но определено смятам да съм последния.-очите му горят от желание,а аз съм останала без дъх,неспособна да помръдна.-Обичам те,Ел. Не съм спирал.
Сетне ме целува.
И света около мен изчезва.
Стаята,грижите,тревогите,яростта,болката-до едно са забравени,докато познатите,топли,големи мъжки длани шарят по тялото ми,изследвайки всеки сантиметър кожа,настръхваща при електрическия му допир.
Всяка клетка ликува.
Ръцете ми на свой ред се вплитат в косата му,когато започва да оставя ту нежни и пеперудени,ту груби и хапещи целувки по врата и ключиците ми.
Неволно стенание се откъсва от устните ми,само за да накара Ейдриън да се усмихне лукаво и да насочи сребристите си очи към мен.
Не след дълго се оказвам и без вечерната си рокля,с коси разпилени по бледата кувертюра,докато той умело докосва на всяко правилно място.
След миг се надига,очите му се фокусират в моите и сребърните му ириси срещат моите небесно сини.
Подпира чело на моето с неприкрито обожание.
-Обичам те,Ейдриън.-промълвявам тихичко. И изненадвам и двама ни.