The Crimson Heiress/Пурпурната наследница (Елия)

Избори и победа

Болезненото съкращаване на морните ми гръдни мускули бележи връщането ми в реалността ,където мократа ми коса виси на златисти кичури около лицето ми,а елегантната фигура на Майката се носи леко към трона й.
-Е,Елия,бих казала,че доста се позабави. Сега е време да избираш.
Поглеждам я недоумяващо.
-Магията не е характерна за тази планета. С пристигането ти тук,тя бе отключена и сега балансът е нарушен. Затова трябва да вземеш трудно решение: оставаш тук,но брат ти,както и всички Даровити ще бъдат... заличени. Не се бой-ще изтрия всички спомени за тях,а ти ще живееш като щастлив човек заедно с Ейдриън. Другият вариант е ти да се върнеш на старата си планета-Тругар, при семейството си и при Кьорн,заедно с брат си,а Даровитите,без силата на вашата магия,ще изчезнат в близките десетилетия.Ще живееш щастлив остатък от живота си,Принцесо. Само трябва да решиш.-ръцете ми треперят от гняв,зениците ми са разширени от недоумение.
-Ще заличиш Даровитите? Но те са... Живи същества!Не искам нито един от двата избора!-гласът ми напуска устните треперлив и прегракнал.
-Достатъчно дълго време ти отделих, момиче!- крещи Майката, обичайният й мек, ласкав тон е заменен с гняв.
С бърза крачка тя сграбчва брадичката ми.
-ИЗБИРАЙ!
Безсилна съм, неспособна да прекърша тънката й бледа ръка, хванала лицето ми в ледената си хватка.
Избирай... Избирай.... Избирай...
Една единствена дума кънти в ума ми, отразяваща се по бариерите на съзнанието ми.
Мразя да съм слаба.
Постепенно силата се наддига в мен, древна, мощна, помитаща всичко по пътя си.
- Ако се превърнеш, няма да ми оставиш избор, Елия. Ще те убия.
-Освен ако не те изпреваря. - с тези думи се откъсвам от ръцете й, тялото ми се нагрява по познатия начин, костите пукат, кръвта кипи.
За броени секунди на огън и болка, се превръщам в дракон, стените на храма се разбиват на късове, неспособни да задържат чудовище с моите размери.
Майката претърпява своя собствена трансформация- вече не е нежната,хладна красавица,а двете й големи очи блестят в отровно зелено, от ръцете й излизат остри нокти, пастелните й коси се вият като змии покрай изсеченото лице.
Огън и мрак се срещат в съдбовен сблъсък, когато тя се устремява към мен с дивашки вик, само за да бъде посрещната от златист нажежен драконов пламък.
С бърз скок тя избягва атаката ми, пробивайки бронята ми от алени люспи, стигайки чак до меката кожа с дългите си нокти.
От раната започват да излизат черни мехури и погледът ми се замъглява. Болката става дори по-силна,режеща, принуждаваща ме да се върна във човешки вид.
Със мътен поглед виждам черния нокът на Майката да стърчи от бедрото ми, обилно багрещо тревата в смес от пурпурна кръв и смолисто черна отрова.
Крехкото тяло на вещицата се навежда над мен, зла усмивка играе по плътните й устни.
- Казах ти.- изрича простичко, но тонът й издава изпитаното задоволство от победата.
- Никога не подценявай противника.-едва прошепвам, събирайки последни сили, за да издърпам откърмения нокът от бедрото си и с рязко движение прерязвам тънкото й,кукленско вратле.
Тялото й се стоварва върху моето, миг след като живота напуска изумените й очи,върнали отново смарагдовия си цвят.
И сякаш съзнанието ми отново е свободно. Няма го онова чувство за нечии присъствие в мислите ми, няма я онази бариера.
Раната е започнала да се затваря, но нямам сили да извървя обратния път през гъстата джунгла.
Не след дълго усещам как някой отмества мъртвото тяло на Майката от мен.
Фир.
До него стоят уплашени двете женски същества, които по-рано бяха до трона на Майката,държейки нещо ,което не успявам да видя.
Разменят няколко думи на непознат за мен език, сетне ме повдигат и ме понасят още по-навътре в джунглата.
-Къде..- едва изграчвам, но напиращата в гърлото ми кръв ми пречи да довърша.
-Ще те излекуваме. -кратко обяснява Фир.
-Защо?- питам.
-Защото ти си нашата господарка. Ти си новата Майка.
Чак тогава разбирам какво носят двете момичета- окървавената корона от цветя, красяла главата на Майката през вековете на управлението й.
И просто така, в миг, тя е моя.
Преди да се отпусна в блажен сън, успявам да изпратя мислено послание на брат си.
Жива съм,Дом.
Остров Реклиши.

Авторска бележка:
Здравейте! Благодаря ,че прочетохте поредната глава от Пурпурната наследница :) надявам се да Ви е харесала :) Съжалявам,че не съм писала от цял месец,но освен че бях затрупана с лятна работа, нямах и нужното вдъхновение.
Но вече го намерих и се надявам да ви се реванширам със следващите глави.
Гласувайте,коментирайте-ще ме направите много щастлива !
Очаквайте следващата глава скоро-тя ще бъде изпълнена с обрати и изненади.
С много любов,
Авторката